Джереми изтъкна весело, че времето, което остава до падежа на ипотеката, навярно ще им стигне.
— Броукън Хил вече не е много далече — каза той. — Ако не се случи някаква злополука, може да успея да се върна в Сидни с разписката дори един ден преди срока.
Злополуката се случи малко след разсъмване на другата сутрин, когато мъглата бе почнала да се разкъсва и всички се готвеха да тръгват. Голямо вълмо мъгла тъкмо бе подминало лагера, който се откри ясно пред евкалиптовата горичка на двеста метра от него. Утринната тишина внезапно се разтърси от бързи, отекващи в цялата околност изстрели откъм дърветата.
В лагера мигновено настъпи хаос. С оглушително блеене овцете се юрнаха вън от заграждението и се разбягаха. Конете цвилеха и се мятаха подплашени, като се мъчеха да се освободят от букаите и да побягнат. Пастирите закрещяха ужасени и инстинктивно се втурнаха встрани, за да не бъдат пометени от стадото.
Първите изстрели не объркаха мислите на Джереми и той бързо прецени положението. Разбра, че изстрелите са били насочени към овцете, а резултатът от стрелбата бе отчайващ. Спестените досега дни бяха безвъзвратно загубени, защото събирането на пръснатото стадо щеше да е много трудно. Надпреварата им с времето бе отишла напразно и съдбата на Тибубъра бе на карта.
Тези мисли профучаха през ума му и в гърдите му избухна див гняв. Джереми реагира мигновено, докато изстрелите още продължаваха и изплашените овце се измъкваха от заграждението. Той грабна пистолета си и се спусна през лагера към дърветата.
Всичко ставаше като на бавен ход, пътят му бе изпълнен с препятствия. Блъскаше се в дърпащи се коне, разбутваше с раменете си пастири, търсещи убежище, скачаше между спрените каруци Най-сетне се измъкна от лагера и закриволичи между храстите, като се мъчеше да набере скорост.
Когато се приближи достатъчно, за да различи петима-шестима мъже между дърветата, те продължаваха да стрелят към подплашените овце. В мъгливия утринен здрач не забелязаха тичащия към тях Джереми. Той забави ход, прицели се бързо и стреля по един от мъжете. При третия изстрел човекът полетя назад и падна.
Останалите се прикриха зад дърветата и почнаха да стрелят по Джереми. Куршумите попадаха в храстите ту от едната, ту от другата му страна, докато той си проправяше път сред гъстата растителност и не спираше да тича към дърветата. Изведнъж разтърсващият гръм на големокалибрена пушка проехтя зад гърба му и той погледна през рамо.
Елизабет препускаше през храсталака и презареждаше пушката си. Сега тя наистина бе Елизабет Гарити от скитническите разкази, широко разтворените й очи блестяха, а лицето й бе изкривено от злоба и гняв. Без шапка, с развяваща се рошава коса, тя опря пушка до рамото си и даде нов изстрел.
Мъжете й отвърнаха с огън. От куршумите, които попаднаха в храстите около нея и Джереми се разлетяха листа. Джереми видя, че успоредно на дърветата минава дълъг ров, където се спускаше ново вълмо от мъгла откъм обраслата с шубрак поляна между лагера и дърветата. Джереми изстреля последния патрон от пистолета си и изчака Елизабет да го настигне.
Щом тя се доближи до рова, той се хвърли към нея, грабна ръката й и я събори до себе си в рова. Елизабет падна тежко и погледна най-напред учудена, а след това разгневена, че я е спрял.
— Ако се приближим повече на това открито място, няма как да не ни уцелят — обясни постъпката си Джереми. — Освен това, като се съвземат, пастирите в нашия лагер ще започнат да стрелят, и те също могат да ни улучат, защото сме точно по средата.
Сякаш в потвърждение на думите му, в лагера изгърмя пушка, куршумът мина през храсталака над главите им и се заби в едно дърво. Разнесоха се и други изстрели откъм лагера и над рова просвистяха куршуми.
Елизабет се усмихна кисело и отметна косата си назад.
— Понякога позволявам на гнева си да надделее над разума — призна тя. — Но направихме нужното. Тези свини са смятали, че ще избягат, без някой да отвърне на гърмежите им, ние обаче ги спипахме. Трябва да ги е изпратил оня човек, за когото ми разказа баба ти.
— Сигурен съм в това — отвърна Джереми и посочи мъглата, която пълзеше към поляната. — Ние с тебе можем да се изтеглим в двата края на рова, а мъглата ще ни прикрие и ще успеем да се шмугнем между дърветата от различни страни.