— Добре. Като прибягваме до дърветата в мъглата, трябва да викаме, за да не стреляме един срещу друг.
Джереми, разбира се, бе съгласен и запълзя към единия край на рова. Елизабет се насочи в противоположната посока. Пастирите от лагера навлизаха в храсталака и изстрелите им се сливаха в канонада. В края на рова Джереми презареди пистолета си, пропълзя по-бавно до дърветата, предпазливо вдигна глава и погледна през шубрака.
Непознатите нападатели в гъсталака стреляха бързо по пастирите и очевидно се надяваха да се измъкнат под прикритието на приближаващата мъгла. Зад горичката бяха завързани коне и Джереми зърна един мъж, който пълзеше към тях. Настъпващата мъгла намаляваше видимостта и разстоянието бе доста голямо за пистолетен изстрел, но Джереми се прицели внимателно. В същия миг Елизабет гръмна от другата страна на горичката и мъжът се повали, улучен от куршума й.
Пастирите спряха стрелбата, защото мъглата бе покрила поляната и шубрака. Джереми се изправи и с насочен пистолет мина бавно през храсталака, за да се скрие между дърветата. Чуваше, че наблизо се движат хора, но мъглата приглушаваше звуците и му се струваше, че те идват от всички посоки. Стволовете на дърветата се виждаха като тъмни сенки, докато Джереми се насочваше към конете, защото знаеше, че нападателите ще отидат до тях.
Внезапно от мъглата изскочи човек с вдигната пушка и Джереми дръпна спусъка. Човекът се килна назад и се строполи, но друг нападател на няколко крачки от първия стреля. В мъглата проблесна червена светлина, а патронът профуча край ухото на Джереми. В следващия миг проехтя характерният оглушителен гърмеж на големокалибрената пушка на Елизабет. Вторият нападател изкрещя от изненада и болка и падна тежко на земята.
С пистолет в ръка, Джереми продължи да се движи тихо към конете, а Елизабет извика:
— Къде си, Джереми?
— Тук съм — отвърна той.
Преди да бе отговорил, прокънтяха копита и един кон прелетя в галоп.
— Проклет да е! — с отвращение изръмжа Елизабет. — Можех да го пратя на оня свят, но го помислих за тебе, Джереми.
Той се ориентира по гласа й в оредялата мъгла и я намери край конете.
— Мисля, че застреляхме общо петима — каза Джереми.
— И по моята сметка е така — съгласи се Елизабет. — Най-добре е сега да успокоим нашите хора, че всичко свърши. — Обърна се към поляната и се провикна: — Хари!
— Да, госпожо Гарити — обади й се някой.
— Елате насам да разчистим наоколо!
Мъглата се оттегляше, като оставяше тук-там отделни редки вълма. В горичката навлязоха много хора, защото двадесетина пастири и ратаи придружаваха каруците. Между дърветата пристъпваше бързо и Александра, погледна Джереми, после Елизабет и видимо се успокои, като видя, че и двамата са невредими. Пастири и ратаи оглеждаха петте трупа, пръснати между стволовете.
— Ние трябваше да се мобилизираме по-бързо — виновно промърмори Айзак Логан и другарите му се съгласиха. — Бяхме прекалено бавни и изобщо не ви помогнахме.
— Не се упреквай, Айзак — успокои го Елизабет. — Джереми изхвърча от лагера и беше по петите им, докато аз още се чудех какво става. Този младеж е също като стария Пат Гарити — никой не може да го изненада. А пък не вярвах, че ще срещна втори път в живота си мъж като Пат Гарити. Хари, ти заедно с още един пастир натоварете труповете върху ония коне и идете да ги хвърлите в реката. Александра, бих ти дала мое стадо, което да замени разпръснатото, но на доста километри наоколо нямам стада. По-бързо ще бъде да се събере твоето.
Александра кимна примирено и всички тръгнаха обратно към лагера. Само двамата пастири поведоха конете към труповете. Джереми бързо се отправи през дърветата към поляната — искаше да се отдалечи час по-скоро от миризмата на барут и сцената, разиграла се в горичката. Гневът му бе преминал и сега нападателите за него вече не бяха врагове, а нещастници, изпълнявали волята на безмилостен и зъл човек.
След като прекратиха мъките на пръснатите наоколо ранени овце, ратаите, които се грижеха за резервните коне, останаха в лагера заедно с Александра, а всички други оседлаха конете си и се впуснаха да търсят изгубеното стадо. Овцете бяха пробягали километри във все по-разширяващ се около заграждението кръг. Притеснен от забавянето, Джереми не обръщаше внимание как се организира търсенето, докато се намериха първите овце. Тогава осъзна, че пастирите от Тибубъра автоматично бяха очаквали указания от него и че той несъзнателно бе поел ръководството.