Преди да се изтощят и да спрат да тичат, овцете се бяха пръснали на огромно разстояние. Елизабет и нейните пастири поеха в една посока, а Джереми водеше издирването в друга, като посочваше къде трябва да се търси. До края на деня повече от две хиляди овце бяха намерени и върнати в лагера. По време на вечерята говореха най-много за способността на Джереми да открива овцете, но неговата единствена мисъл бе, че на календара му са останали само десет резки.
На разсъмване продължиха с издирването и до следобеда бяха върнати още три хиляди овце, другите оставиха да подивеят. Впрегнаха конете в каруците и подкараха стадото на юг, като до мръкване се придвижиха с още няколко километра. На следващата сутрин, щом потеглиха, Джереми изпрати един пастир да избърза напред и да предупреди надзирателя на мината, че овцете и хранителните запаси пристигат.
След още два дни се видя краят на пътуването. Гледката, която се разкри, зарадва Джереми, макар че в нея имаше нещо невероятно нелепо — пред погледите се разкри дълга и висока дървена ограда, издигната сред безкрайните диви простори. Александра остана назад заедно с Елизабет и нейните пастири, смръщени от недоволство, защото ненавиждаха мината. Затова пък през един отвор в оградата се виждаха викащи и подскачащи от неудържима радост хора.
Джереми влезе с коня си през отвора, посрещнат с оглушителни възгласи като герой, задето бе донесъл хранителни запаси. Човек, който се отличаваше от останалите по деловото си държание, си проправи път през тълпата и се представи като Майлс Броуди, надзирател. Недалеч от оградата започваше разхвърлян индустриален комплекс, който покриваше няколко десетки декара. Зад рудопреработвателната фабрика, заобиколена от големи жилищни помещения, складове и други постройки, се издигаше ниска, нащърбена планина с дълбоки улеи, издълбани от прави екскаватори.
Овцете се втурнаха през отвора, а работниците охотно помогнаха на пастирите да ги насочат към голямо заградено пасище. Каруците минаха през отвора в оградата след овцете и се отправиха към складовете, където други работници започнаха да разтоварват. Майлс определи свои помощници, които да преброят овцете и да проверят донесените припаси, и докато чакаха, заговори с Джереми.
— Бог ви праща, господин Керик — започна надзирателят, — защото успявам да доставя съвсем оскъдна храна от малките ферми на юг от мината. Знам, че фермата Уаямба има планини от запаси, но както моите предшественици, така и аз сме видели от собствениците й само неприятности.
— Няма да слушам никакви критични забележки за фермата Уаямба и за семейство Гарити, господин Броуди — твърдо го прекъсна Джереми. — Те са се установили тук първи и тази мина им е натрапена. Това не им е приятно, както на вас няма да ви е приятно, ако между вашите постройки някой пусне да пасат овце.
Надзирателят неохотно се съгласи и смени темата. Малко по-късно помощникът му съобщи, че овцете са преброени и хранителните запаси са проверени. Майлс Броуди подписа списъка, а Джереми излезе с коня си през отвора в оградата, последван от каруците и пастирите.
Александра му бе приготвила храна за из път, която пастири качиха на товарен кон, докато Джереми се сбогуваше с Елизабет и нейните хора. След като се прости и с работниците от Тибубъра, Джереми поведе конете си и се отдели с Александра, за да поговорят. Останаха още осем дни и той изказа съмнение, че ще стигне до Сидни преди падежа на ипотеката.
— Всъщност остават по-малко от осем дни — добави Джереми. — На последния ден трябва да съм пристигнал преди три часа следобед, когато банката престава да работи с клиенти. Дори и без злополуки и непредвидено забавяне, времето едва ли ще ми стигне.
— Ако има смъртен, който може да го направи, това си ти — отвърна му Александра. — Ще спестиш няколко часа, ако успееш да се качиш на влака в Пенрит, а това ще е и по-безопасно. Ако наемният нападател, който избяга, пристигне в Сидни преди тебе, Крийви ще разбере, че те е подценил. Той ще изпрати други хора да ти устроят засада и навярно ще те причакат на пътя малко преди края на пътешествието ти.
— Това е вярно — съгласи се Джереми. — Ще се опитам да стигна до Пенрит навреме, за да хвана влака, макар че той не пътува редовно и не мога да разчитам особено на тази възможност. Навярно ще трябва да се движа по шосето, но ще бъда внимателен.
— Има алтернативен път през Парамата — каза Александра. — На източния бряг на река Нипиан, непосредствено след моста започва гора. През тази гора минава път, който води на юг край Нипиан. Можеш да караш по него и да свърнеш на изток към Сидни по някой свързващ път.