И това бе доказано веднага, след като Хенри напусна залата. Ътли излезе във фоайето и въведе един човек, който бе чакал отвън — още едно доказателство, че Крийви бе подготвил ходовете си старателно. Този човек се казваше Невин Моул, очите му бяха разположени близко едно до друго и му придаваха лукав вид. Само след няколко минути обсъждане се премина към гласуване за назначаването на Моул за управител. Преди да дойде редът на Мортън, гласовете вече отразяваха повече от петдесет процента от акциите — никой не искаше да се противопоставя на Крийви и с това гласуването завърши.
Мортън слезе в канцеларията на управителя, където Хенри освобождаваше бюрото си. Бе толкова нещастен, че едва сдържаше сълзите си.
— Нямам думи да изразя съжалението си за това, което се случи, Хенри — каза Мортън унило. — Разбира се, няма начин сега да го поправим, но за теб има и други възможности. Ела да се видим утре.
Хенри бе горд човек и само поклати глава.
— Не, не трябва да ми търсите работа във вашата фирма, сър Мортън. Все ще намеря нещо.
— Нямах предвид аз да те взема, Хенри, защото знам, че не би приел. Имам някои връзки и може би ще успея да ти помогна да си намериш друго място в банковата система. Поне бих искал да опитам, затова, моля те, ела утре.
Хенри се съгласи и Мортън си тръгна. Когато се върна в кантората си, Мортън кипеше от гняв — колкото срещу себе си, толкова и срещу Крийви. Макар това, как Крийви се бе добрал до подробности около къщата, да оставаше неприятната загадка, Мортън съзнаваше собствената си грешка, че е бил хванат неподготвен. Ако си беше поставил за задача да се среща с другите директори преди няколко дни, той щеше, непременно щеше да открие, че нещо не е наред.
Съзнателно полагаше усилия да не позволява на деловите проблеми да пречат на неизменно приятните вечери у дома, но този път Мортън не можа да си го наложи. Продължи да мисли за случилото се, когато се прибра, а от това бе разсеян в разговора с Джулия по време на вечерята. По-късно, когато седяха в салона и Мортън държеше бебето в скута си, Джулия попита какво го тревожи.
След като й обясни, Джулия от вярност към него започна да твърди, че не е било по негова вина.
— Откъде можеш да знаеш какво си шушукат хората при закрити врати? — изтъкна тя.
— Заговорите почти винаги предизвикват миризма, която може да се усети в разговори с хората. Не трябваше това заседание така да ме изненада. Представяш ли си, чувствах се като безпомощен глупак.
— Сигурно е било така, скъпи Мортън — отвърна Джулия съчувствено. — А какво смяташ да правиш сега?
— Първо трябва да се опитам да намеря друго място на Хенри — отговори той замислено, като гледаше бебето в скута си. — След това ще се освободя от акциите в тази банка. Директор съм и в Търговската банка, затова ще съсредоточа финансовите си интереси в нея. — Усмихна се на детето, като го галеше нежно с върха на пръстите си, после сви рамене. — И ще започна по-отблизо да следя всичките си дела. Така може дори да намеря начин да се отърва от новозеландското ленено въже, което още продължавам да трупам.
— Значи моряците все още не искат да го купуват?
— Категорично отказват — отвърна Мортън. — Притежавам огромни количества, а никой не иска да го купува.
— Е, идва ми наум една възможност — каза Джулия. — Новозеландският лен може да се боядиса. Пролетта не е далеч и собствениците на яхти ще почнат да ги стягат за лятото. Може да им хареса да имат на тях весели червени, сини и зелени въжета. А освен това, когато бях да видя Юдора в академията преди няколко дни, тя спомена, че някои от момичетата там имат платноходки. Може да им харесат жълти или розови въжета.
Отначало Мортън се изуми от идеята за ярко боядисани корабни въжета, а после избухна в такъв весел и неудържим смях, че детето се разплака, а Джулия извика бавачката да го изнесе. Мортън седна на дивана до любимата си красива съпруга и докато разговаряха за други неща, проблемите му в бизнеса започнаха да се отдалечават.
Но на следващата сутрин, когато Мортън отиде в кантората си, те го затрупаха с нова сила. Мислеше какво да направи за Хенри, ала единственото, за което се сещаше, щеше да му осигури много по-мизерна работа от тази, която Хенри бе загубил. Нюкоум пристигна преди обед, потиснат и със зачервени от безсънната нощ очи, а Мортън неуверено му изложи възможността, която се откриваше сега.