Хенри обаче я прие ентусиазирано и настроението му бързо се подобри:
— В Окланд, в Нова Зеландия? Звучи много интересно, сър Мортън. Семейството на жена ми живее там и тя често говори, че много й липсва.
— Наистина ли? — Мортън бе доволен от реакцията на Нюкоум. — Е, разбирам, че при тези обстоятелства мястото ще бъде по-привлекателно за теб. Но това е малка банка и заплащането ще бъде по-скромно от получаваното тук.
Хенри се усмихна и сви рамене.
— Ако е що-годе добро, ще стига. Разноските в Окланд са много по-малки от тук. Но откъде знаете, че постът е още свободен, сър Мортън?
— Преди около два месеца получих писмо от Чарлс Вейл, който от години е в бизнеса там. Той и още неколцина основали банка и търсят способен управител. Временният управител бил пенсиониран банкер и вършел работата само като услуга на Чарлс.
— Звучи обещаващо, нали? — отбеляза Хенри весело. — Да пиша ли на господин Вейл, за да разпитам за службата?
— Не, нека аз вляза във връзка с него. Ще мога по-свободно да кажа някои похвални думи за теб, пък и познавам Чарлс от години. Ще му пиша незабавно и скоро трябва да получим отговор.
Хенри благодари възторжено на Мортън и си тръгна, изгарящ от нетърпение да съобщи на жена си за възможността да се преместят в Окланд. Мортън написа писмо за Чарлс Вейл с блестящи препоръки за Хенри и го свали на началника на кантората, за да го изпратят. След това тръгна на заседание на Морската застрахователна компания в Сидни, където бе главен съдружник.
Заседанието бе обикновено, направен бе преглед на сделките, извършени след последната среща на съдружниците. Управителят на компанията издаваше застрахователни полици на корабите, които тръгваха на далечно плаване и определяше застрахователна премия въз основа на годността на кораба и застрахователните проценти, изложени в Търговската борса. Макар морето да бе бурно, компанията не бе претърпяла загуби, а това обещаваше значителна печалба за месеца.
След заседанието Мортън се зае с други дела, но не и с въжарската работилница, която бяха обсъждали с Джулия. Преди година негов познат от Уелингтън му бе изпратил известно количество въже, произведено от новозеландски лен, което бе много по-здраво от обикновеното конопено въже. Като очакваше да има добър пазар, Мортън поръча голяма пратка непреработен лен от Нова Зеландия и купи въжарска работилница, която сега бе пред закриване.
Но напоследък отделяше по-малко време и енергия на бизнеса, отколкото преди години и не бе проучил пазара както трябва. Моряците бяха непоклатимо консервативни по отношение на оборудването, което купуваха за корабите, и настояваха за конопено въже, използвано от векове. Във въжарската работилница имаше девет работници, всичките семейни, а Мортън не искаше да прави нови разходи и да се върне към производството на конопено въже. И така работилницата продължи своята дейност, макар работниците да произвеждаха непродаваемо въже с такива бесни темпове, че се наложи Мортън да наеме и склад за него.
Бе се надявал да има пласмент за въжето, но вместо да намери пазар, едва не стигна до финансова катастрофа. Бе купил един сух док и предлагаше на собствениците на кораби по-ниска цена за ремонта, ако приемеха лененото въже за такелажа. Но всички предпочитаха по-високи цени и конопено въже. Докът бе в лошо състояние и едва носеше някаква печалба, но Мортън не закриваше и него, защото и там работеха няколко души със семейства.
С месечните финансови загуби Мортън можеше да се справи, но поредицата недоглеждания непрекъснато го ядосваше. От седмици не бе посещавал въжарската работилница, защото всяко отиване там бе само повод, за да си отправя нови упреци. Сега отново я пренебрегна и отиде на сухия док. Когато каретата сви по улицата, която извеждаше до брега в залива Уолш, Мортън видя, че в дока има една барка, която трябваше да е привършена и пусната във вода предишната седмица.
Надзирателят на дока, майстор корабостроител на име Върджил Хандли, все се опасяваше, че Мортън може да затвори дока. Когато каретата се доближи до дългите мачти на барката, надвиснали над дока, Върджил изтича да отвори портата. Засмя се притеснено и започна да поздравява Мортън, който придържаше шапката си срещу поривите на ледения вятър от залива.
— Докът се наводни при един прилив миналата седмица — обясни той на Мортън причината за забавянето с ремонта на барката. — Трябваше да закърпим пробитите места и да изпомпваме водата. Сега вече ще я завършим за три дни.