— Да боядисаме това въже като конопеното — заключи той и поклати глава. — Никой няма да се хване, сър Мортън. Конопът е здрав и твърд на пипане, а това въже тук е по-скоро като дамски гащички, да ме извините. — Всички работници се засмяха, а Айзак отново поклати глава. — Като боядисаме въжето кафяво, няма да измамим никого, та да го сметне за конопено.
— Не, няма да бъде кафяво — обясни Мортън.
Смехът замря, настъпи тишина и по лицата на хората се върнаха мрачните погледи.
— Ами какъв цвят имахте предвид? — попита Айзак предпазливо.
Мортън поправи шапката на главата си, започна да мести бастуна си по пода и чувстваше, че става смешен.
— Ами червен — отговори той притеснено. — Също и малко синьо, зелено и малко жълто. — Покашля се от неудобство, подръпна яката си. — И розово — допълни едва чуто.
Сърдитите погледи станаха гневни, а надзирателят затрепери от ярост и възмущение.
— Розово? — Не можеше да повярва на ушите си той. — Искате да направим розово въже? Розово?
Мортън кимна и изпъна рамене.
— Искам да боядисате въжетата в изброените цветове — каза той рязко. — Освен това искам образец от всеки цвят да бъде изложен навън. Сега достатъчно ясно ли е какво искам?
— Да, напълно — измърмори Айзак и лицето му замръкна като камък, когато вдигна костеливата си ръка към челото. — Искате да боядисаме корабното въже във весели цветове и да закачим образци пред работилницата, в която изкарваме хляба за семействата си с пот на чело. И макар че ще станем за смях на целия град, вие сте наш работодател и ние ще направим каквото искате.
Мортън се завъртя на пета и с тежка стъпка излезе, като затръшна вратата след себе си. Качи се в каретата и каза на кочияша да кара към Търговската борса. Отпусна се на седалката, разтреперан от гняв заради лененото въже. То се бе превърнало в кошмар и Мортън горещо съжаляваше, че изобщо се е захванал с него.
С посещението в Търговската борса настроението му не се подобри. Бе очаквал, че новината за събитията в банката предния ден ще се разпространи, и наистина бе станало така. Неколцина познати, с които през последните години бе влизал в конфликт, едва прикриваха радостта си, а други споделяха опасенията на Мортън за влиянието, което Крийви упражнява над деловата атмосфера в града.
Освен това предпазливите му загатвания, че иска да продаде акциите си в банката не предизвикаха дори и хладен отговор. Не бе очаквал ентусиазъм, знаеше, че може да получи предложения доста под номиналната стойност на акциите, защото всяка промяна в ръководството на която и да е банка отблъскваше купувачите. Бе очевидно също, че някои бизнесмени не искаха да имат нищо общо с Крийви, а други изглежда се страхуваха да купят акции на Мортън, та Крийви да не изтълкува това като съюз срещу себе си.
Мортън не можа да се отърве от недоволството си чак до вечерта, когато седна в гостната с бебето на скута си и с Джулия. Докато галеше гладкото личице с пръста си, детето отвори уста и го захапа, а по пръста му премина остра болка.
— Зъбче! — извика Мортън във възторг. — Дейвид Александър има зъбче!
Джулия му се усмихна и му каза, че зъбчето е пробило преди два дни, но решила да го остави сам да направи откритието. Мортън внимателно повдигна устничката на детето и с възхищение погледна малката подутина на венеца. С това тежките му мисли и неудачи от деня бяха напълно забравени. Тревогите му около Крийви и другите проблеми отстъпиха пред удивлението, че синът му има зъбче.
На следващия ден проблемите на Мортън намаляха, след като се справи с някои от делата си. Докато бе в Търговската борса, успя да продаде акциите си от Кредитната банка малко под стойността им. Купувачът бе пристигнал в града неотдавна и Мортън почти не го познаваше, затова отхвърли подозрението, че може да е агент на Крийви. Сред другите дела за този ден бе и разрешената от главния счетоводител покупка на бои, химикали и големи дървени бурета за въжарската работилница.
Времето се подобри. Вместо студения морски вятър духна топъл северен бриз. Той се задържа още два дни и с него в Сидни настъпи пролетта. До края на седмицата дърветата в градските паркове разцъфнаха. Многостволи евкалипти и боронии започнаха да се покриват в ярки цветове, по храстите се показаха дребни жълти цветчета, отваряха се огромните великолепни червени магнолии.
Когато получи писмото от Чарлс Вейл от Окланд, Мортън бързо го отвори, пробяга с поглед по него и въздъхна облекчено. Изпрати един млад чиновник да доведе Хенри, който след малко пристигна запъхтян. Хенри се разплака от радост, докато четеше писмото и не намираше думи да благодари на Мортън, след това си тръгна, за да съобщи на жена си новината и да започнат приготовленията за преместването си в Окланд.