Във въздуха се отвори наблюдателно кълбо. Сива мъгла, пронизана от криволичещи линии. По-голямата част от тях изчезнаха, останаха само три.
Три нишки на съдбата, събрали се неотдавна в една и съща точка. Едната беше по-бледа, едва тлееше. Различният беше ранен.
— Това е Шагрон — въздъхна Тъмният маг Едгар, вече освободен от задължението временно да замества шефа на Дневния патрул. — Та това е Шагрон!
Двете други нишки отново се бяха раздалечили, но всеки момент щяха да се срещнат пак — точно пред сградата на Университета.
Сблъсък. Отново сблъсък между Тъмните и Светлите, отново жертва. Засега още не смъртоносна.
— Нощният патрул моли Инквизицията да се намеси! — изкрещя Хесер. — Максим, Оскар, Раул, та те ще се погубят взаимно!
Хесер не се реши да каже „един-друг“14, разбира се.
До шефа на Нощния патрул се изправи жена — Различна. Олга, която наскоро беше се сдобила отново със способности на вълшебница, при това много силна, и затова бе изгубила правото си на фамилия, но все още не беше получила право на сумрачно име. Тя докосна лакътя на Хесер и погледна въпросително съдиите.
Светлана пребледня — лицето й стана като восък.
Тъмните мълчаха. Завулон замислено почесваше върха на носа си.
— Трибуналът забранява намесата — обяви сухо един от съдиите.
— Зашо? — попита безсилно Светлана. Тя се опита да се надигне от лекото плетено кресло, но не й достигнаха силите, физическите сили. Истинската Сила, магическата, Силата на Различна, Светла вълшебница, неволно започна да кръжи около Светлана в стегната обемна спирала.
Когато се разгневят или в екстремни ситуации, Различните, както и обикновените хора, често са по-силни, отколкото когато са спокойни.
— Зашо? — иззвънтя гласът на Светлана. — Навсякъде, където се появи този Тъмен, умират Различни или хора. Той е убиец! Ще му позволите ли да продължи да убива?
Съдията оставаше невъзмутим.
— Виталий Рогоза, Различен, Тъмен, по време на пребиваването си в Москва нито веднъж не е нарушил Договора и нито веднъж не е превишил правото си на допустима самоотбрана. Той е чист пред Инквизицията. Ние нямаме никакво основание да се намесваме.
— Когато основанията се появят, ще бъде вече късно! — изрече рязко Хесер.
Инквизиторът само сви рамене.
— Той ще си отмъщава за Шагрон — каза тихо някой от Светлите и се закашля.
Двамата магове — Светлият и Тъмният — се приближаваха към входа на главната сграда на МГУ и със съкращаването на разстоянието помежду им нарастваше увереността на всички присъстващи на Трибунала, че в кулата ще се качи само единият от тях.
Само че кой?
Не знам защо, но излязох от колата на триста метра от входа на Университета. Виждах над сградата движението на цветните петна, лъчите и обемните фигури. Усещах, че някаква непонятна за мен сила сдържа обикновената висша магия, не позволява използването й. Усещах също, че там, на най-горния етаж, откъдето започваше да расте острия връх на московския небостъргач, набъбва светлосив облак, който асоциирах с бомба със забавено действие.
Огледах се и закрачих по тротоара. Би трябвало да се забързам, но вървях с нормално темпо. Навярно така беше правилно.
Само не питайте за кого.
От плеъра звучеше поредната мелодия. Тя не ми хареса и натиснах сензора за случаен избор. Какво ли ще се падне този път?
„Пикник“. „Йероглиф“. Тази става — бавна мелодия за онзи, който така или иначе вече е закъснял и му остава единствено да се съсредоточи и да придобие всеобхватната невъзмутимост на източните мъдреци.
Интересно, дали сред източните мъдреци е имало Различни? Или по-точно — дали сред тях е имало и хора?
Би било интересно да узная…
Успях да баламосам дежурните на входа — очевидно простичките „битови“ заклинания се разрешаваха дори по време на работата на Трибунала.
Тръгнах към асансьорите — фоайето беше странно безлюдно. Може би хората усещаха подсъзнателно присъствието на всички най-силни Различни в Москва и гледаха да не се появяват тук? Натиснах бутона и вратата на единия от асансьорите веднага се отвори. Влязох и се огледах машинално: дали все пак някой не бързаше насам…
И видях Антон. Току-що беше преминал покрай все още бездействащата охрана.
Интересно, как ли ме беше настигнал? Дали също не беше конфискувал нечий мотор или мотопед?
14
Игра на думи. Руското „друг друга“ може да се тълкува и като „приятел — приятеля“. — Бел.прев.