— Защо?
— В течение ли си, че Европейското бюро на Инквизицията се премести от Берн в Прага?
— Да, разбира се. Заради Нокътя на Фафнер, който откраднаха онези чудаци…
— Именно. В Инквизицията и без това има традиция веднъж на петдесет-сто години да се променя седалището, освен това бернските Патрули се издъниха… Както и да е, общо взето те се преместиха и се заеха с разглеждане на нашето дело.
— Ето защо беше този подарък… Игор?
— Да. Той вече е там. Подадохме официална жалба, в която твърдим, че Тъмните са организирали съзнателна провокация и Алиса Доникова е омаяла Игор, с което е предизвикала нервния му срив, прекалено интензивното събиране на Сила от хората… и… този досаден инцидент с момчето удавник. Тъмните, разбира се, заявиха, че Игор е омаял Алиса, опитвайки се да я вербува на наша страна…
Антон изсумтя, оценявайки безумните обвинения — да я вербува! Сякаш Тъмният може да престане да бъде Тъмен. Да я сплаши, да я принуди да сътрудничи, да я подкупи или шантажира — това както и да е. Но да я вербува…
— Общо взето, Трибуналът ще решава кой е виновен и доколко е отговорен Игор за случилото се. Той е предизвикал Алиса на официално регистриран дуел, така че Патрулът няма вина. Но ако Инквизицията го обвини в превишаване на неизбежната самоотбрана или в съзнателна провокация — пътят за него е един-единствен. В Сумрака. Той и без това едва-едва живее… и изглежда дори не иска да се бори. А Игор ни трябва, Антоне. Ти дори не подозираш колко ни е необходим той!
— Борис Игнатиевич, а какво се е случило там в действителност? — попита Антон.
— В действителност? Не знам. Ние не сме замисляли провокация, можеш да ми вярваш. Пратих Игор да си отпочине, защото беше изчерпал силите си докрай. Знаеш ли колко забележително възстановява силите работата в пионерски лагер? Радостни детски лица, весел смях, глъчка… — Гласът на Хесер трепна. На Антон му се стори, че само още миг — и винаги сериозният шеф на Нощния патрул ще оближе устните си и ще замърка. Но Хесер млъкна и се върна на основната тема: — Или обвинението ни е справедливо и тогава имаме шанс да спасим Игор, или всичко случило се е трагична случайност… Тогава Инквизицията няма да има основание да ни предяви обвинение, но Игор няма да преживее случилото се. Ще се накаже сам за гибелта на онова дете… и на Алиса.
— Какво общо има Алиса?
— Той наистина се е влюбил в нея… още един недодялан Различен… — Хесер изгледа променящото се изражение на Антон и кимна: — Влюбил се е, не се съмнявай. Така че отиваш в Прага. Като наш представител на Трибунала. Адвокат и обвинител едновременно. Сега ще ти дам всички необходими материали.
— А… обаче… — Антон се обърка. — Но аз нямам опит!
— Никой няма опит. Ето, че ще го придобиеш. Усещам, че тепърва ще има все повече и повече такива… юридически сблъсъци. Вместо честна борба и открита схватка. И не се притеснявай толкова, най-вероятно ще дойда в Прага за началото на заседанието. Може би заедно с Олга и Светлана.
— Защо и със Светлана?
— Може би ще успеем да докажем, че Светлана е лишена от Сила в резултат на провокация на Тъмните и ще получим разрешение за лечението й?
— К-как?
— Така, както при Игор. Та нали проблемът не е там, че Светлана не може да се възстанови в ускорени темпове за няколко месеца. Може! Проблемът е там, че дори да имам някакви възможности да измъкна разрешение за лечението на изгубил силите си маг втора-трета степен, възстановяването на силите на Велика Вълшебница е извънредно явление. И тук ще ни помогне само директно разрешение на Инквизицията. При това не на московската, а поне на европейското бюро.
Хесер вдигна халбата си и се усмихна:
— Прозит17, Антоне. Да пием за успеха.
— Борис Игнатиевич, вие дори и сега не ми казвате всичко, нали? — попита Антон.
— Да, не ти казвам всичко. Но вече ти казах повече от необходимото. А ако искаш да страдаш от безсъние… — Хесер се замисли. — Тогава събери накуп всичко, което се случи през последната година. Тебеширът на Съдбата18, гибелта на Алиса Доникова, появата на Огледалото, онези карикатурни Братя на Регин с Нокътя на Фафнер… и масовата повсеместна истерия по повод края на второто хилядолетие.
— Но между всички тези неща няма нищо общо! — възкликна Антон.
— Тогава спи спокойно — усмихна се Хесер.
Краят на декември е объркано и явно несериозно време. Време на предпразнична суета, време на подаръци и шампанско със сътрудниците, независимо, че работният ден не е свършил. Време на особено ярки илюминации, време на коледни базари. Преди Коледа и Нова година стихваше дори вечното противопоставяне между Различните, когато и Светлите, и Тъмните изведнъж изпадат за кратко в мечтателно настроение и понякога дори са склонни да прощават на съперниците някогашните оскърбления. От най-леките и несериозните.
18
Хесер има предвид операцията на московския Нощен патрул, подробно описана в история трета „Изключително за свои“ от книгата „Нощен патрул“. — Бел.ав.