По най-прости сметки.
Бързо се регистрира и премина паспортния контрол — засега не беше необходима виза за Чехия. Впрочем, у Едгар за всеки случай имаше приготвени по един естонски и аржентински паспорт. Абсолютно законни — Аржентина е чудесна страна, тя търгува абсолютно открито със своето гражданство.
Едгар прекара остатъка от времето до качването в самолета в единия от баровете. Естествено не в онзи, където се бе настанил любимецът на Завулон, Светлият маг Городецки. Едгар срещна погледа му един-единствен път. Знам, че си тук, ти също знаеш, че аз съм тук, и двамата знаем, че всеки от нас знае за опонента си… И задачите ни са сходни. Да защитаваме своите по време на съда и да затрудняваме противниците…
За чест на Городецки, той веднага даде да се разбере: започне ли съдът — тогава ще влезем в схватка. А дотогава — летим дотам и не си пречим един на друг.
Странно, но думата „друг“ тук беше доста неуместна19. Обаче не можеше да намери по-подходяща.
Може би беше отзвук от онези древни времена, когато Различните все още не са се делели на Тъмни и Светли, когато просто са се противопоставяли заедно на съдбата и превратностите на живота? Тогава, разбира се, всеки лечител е бил по-близо до някой вампир, отколкото до простичкия злочест човек сред безличната тълпа от себеподобни. Сумракът умее да сближава.
Но Сумракът умее и да разделя. И се справя доста успешно — в настоящия момент на Земята просто нямаше по-непримирими врагове от Тъмните и Светлите. Пред тяхната вражда хилавото противопоставяне между САЩ и ислямския свят начело с Иран и Ирак не беше нищо… Дори утихналата в миналото „студена война“ между САЩ и СССР не можеше да се сравни с войната между Патрулите. Това бяха игри. Детски игри на неразумни хора.
Едгар пиеше не особено вкусно шварц кафе и размишляваше за всичко едновременно и за нищо конкретно. Чудеше се например, защо във всички барове по летищата, скъпи и сякаш не предлагащи ментета, се сервира толкова безвкусно кафе и бира, и сандвичи, които изобщо не стават за ядене. Много от неприятностите на хората можеха да се припишат на борбата между Патрулите, но специално с тези те нямаха нищо общо!
Питомците в чакалнята, които бяха под негово наблюдение — цялата шарена тройка, — го гледаха оттам с неодобрение. Ясно, Братята на Регин го смятаха за обикновено ченге. Нека. Те бяха тъпанари. Неразумни и лекомислени тъпанари. А в такъв случай си струваше да бъдат използвани за делото на Мрака. И Завулон съвсем справедливо беше решил да ги използва. Трябваше да се признае, че историята с Нокътя на Фафнер доста бе объркала Светлите по време на посещението на Рогоза-Огледалото. Братята на Регин, без самите те да го осъзнават, бяха поели един от ударите, предназначени за Дневния патрул, а освен това бяха позволили на укрепналото Огледало да се зареди със Сила преди самата развръзка. И това в крайна сметка се беше оказало решаващо за успеха на Завулон и неговата гвардия при поредния им сблъсък със Светлите.
Напълно заслужен успех.
Едгар наблюдаваше без никакво съчувствие как любезните митничари отвеждат встрани разярен господин с изискан костюм и скъпо палто — той щеше да лети до Прага именно на неговото място.
Вече след излитането Едгар издебна момента, в който един от Братята на Регин стана от креслото си, и седна до наглед най-здравомислещия от тримата — белия.
— Моите почитания, братко — изрече прочувствено Едгар.
„Финландецът“ го изгледа ококорено. Напрегнато.
— Ние сме Тъмни — продължи тихо Едгар. — Ние не изоставяме своите в беда. Изпратен съм, за да ви браня, ако се наложи. И ние ще успеем да ви защитим на Трибунала — повярвайте. Така че горе главата, служители на Мрака! Часът ни ще настъпи съвсем скоро.
След като каза това, Едгар се изправи и без да се обръща нито веднъж, се върна на мястото си.
Готово. Нека сега си поблъскат главите…
Но колко патетичен беше! Едгар бе положил доста усилия, за да остане с каменно-тържествено лице и да се удържи да не се засмее. А опулените очи на „финландеца“ говореха за съвсем друго — той наистина беше уплашен и разтревожен.
— Напразно се държах така — промърмори Едгар под носа си. — Та те са като деца… А аз им се подигравам.
Той въздъхна съкрушено и разлисти списанието. Добре, че пътят до Прага беше по-кратък, отколкото, да речем, до Южно-Сахалинск. Докато се усетиш — и вече си там. Без никакви междинни кацания и кошмарен сън в креслото. Макар че, ако трябваше да се избира, най-удобният начин за пътешествия си бяха Тъмните портали. Само че отварянето на портал от Москва до Прага си беше недопустимо разточителство. Следователно се налагаше да се постъпи както правеха обикновените хора.