Само мъртвецът.
Както във всеки „Хилтън“, тук също имаше предостатъчно свободни стаи, дори в предколедно препълнената с туристи Прага. Но, както във всяка все още неосвободила се напълно от оковите на социализма страна, това струваше луди пари на хората, които не бяха Различни. Обаче Едгар беше Различен, затова плати веднага и без да се мръщи, макар че от него явно се очакваше това. Все пак беше руснак и не приличаше на бандит-новобогаташ… Преди сто години, заради младостта си, Едгар не би се удържал да тикне в лицето на администратора аржентинския си паспорт, но оттогава насетне беше пораснал със сто години. С цели сто години.
Затова се ограничи с руския паспорт.
На другата регистратура — онази, която не беше за всеки — седеше Тъмен. При това много рядко срещащ се — бескуд20. Когато видя Егор, бескудът облиза тънките си устни и разшири своите наподобяващи цепки зеници. И едва след това се усмихна — зъбите му бяха дребни, остри и триъгълни.
— Здрасти! На Трибунала?
— Аха.
— Дръж…
Той хвърли към Едгар нещо синьо и огнено — временната регистрация. Тя с лекота премина през дрехите и се настани на гърдите му във формата на овален, светещ в Сумрака печат.
— Благодаря.
— Да ги разбиете на Трибунала — пожела му бескудът. — Дайте им да се разберат. Сега е нашето време…
— Ще опитам — обеща Едгар с въздишка.
Той се качи до стаята си само за да се измие и да остави куфарчето.
„Е — помисли си той, — към «Черния орел»! И, естествено, ще си поръчам печен свински бут!“ Ястието беше толкова популярно, че бе срещнал наскоро описанието му в някакъв фантастичен екшън21.
В очакване на поръчката Едгар пиеше на малки глътки втората си халба бира (първата беше изпил на екс по стар руски обичай, предизвиквайки одобрителното кимване на сервитьора) и се опитваше да се настрои за размисъл. Нещо му пречеше. Или някой му пречеше.
Той вдигна поглед и забеляза Антон Городецки, който стоеше до масата и го гледаше в упор.
Едгар потрепера, решил, че са го проследили. Но очите на Городецки бяха също толкова разсеяни и му олекна. Случайност… нищо повече от случайност.
Освен това никъде другаде нямаше свободни места. Само на неговата маса.
Подчинявайки се на внезапен порив, Едгар кимна на Светлия:
— Сядай. Почивам си. И на теб пожелавам същото — стига с тази работа!
Антон се колебаеше. Едгар вече започваше да си мисли, че ще откаже, но Светлият все пак се реши да седне. Пристъпи напред и се настани срещу Едгар. Изглежда, не вярваше в думите на Тъмния, вечния му враг, че просто си почива. Как казваха Светлите? Този, с когото дори веднъж си се сблъскал в схватка, си остава враг завинаги.
Глупости, фанатизъм. Едгар предпочиташе да бъде гъвкав — ако днес ти е изгоден съюз с онзи, когото вчера си удрял с Бича на Шааб, защо да не сключиш съюз? Впрочем, след Бича на Шааб няма с кого да се сключи съюз… С пепелта ли?
— И нито дума за Патрулите? — попита иронично Антон.
— Нито дума — потвърди Едгар. — Просто двама земляци в Прага навръх Коледа. Поръчах си печен свински бут. Препоръчвам ти го!
— Благодаря, в течение съм — благодари Антон все така без намек за усмивка и се обърна към приближаващия сервитьор.
Не, европейците не могат да разберат какво е това истински студ, какво е това истинска зима… Антон излезе от метростанция „Малостранска“, зачуди се дали да закопчае яката на якето си, но така и не я закопча.
Лек снежец. Само два градуса под нулата, а може и толкова да нямаше.
Тръгна бавно, без да бърза, по улицата, по древния паваж. От време на време не се сдържаше и поглеждаше към будките за сувенири — забавни дървени играчки, керамични съдове с чудновати форми, картички с изгледи от Прага, тениски с шеговити надписи. Все пак трябваше да купи нешо. Да се разпише, както се казва. Например тениска с надпис „Born to be wild“ и смешна муцунка.
До срещата му с представителя на Инквизицията оставаха почти три часа. Дори не беше необходимо да взема такси или метрото — можеше спокойно да похапне и да се разходи пеша до мястото на срещата. Среща под часовник — какво можеше да бъде по-романтично? А ако представителят на Инквизицията се окажеше жена, при това симпатична, а отгоре на всичко и Светла? Тогава романтиката щеше да бъде пълна.
Антон се усмихна на мислите си. Нямаше ни най-малко желание да се разконцентрира заради някоя авантюра. Пък и понятията „светъл“ и „тъмен“ не си пасваха с думата Инквизиция. Инквизиторите бяха над тези неща.
20
Бескуд — пакостливо същество във фолклора на Украйна, Полша, Чехия и Словакия. — Бел.прев.
21
Книгата, която е чел Едгар, е „фалшивите огледала“ („Фальшивые зеркала“) от Сергей Лукяненко. — Бел. прев.