— И от Хесер…25 — прошепна Антон.
— Хесер е умна глава — съгласи се Игор. — А ние? Ще се опитаме ли да помислим веднъж не с ръцете си, а с главите си?
— Нека опитаме — кимна Антон. — Само че…
Той напипа в джоба си амулета, даден му от Хесер. Стисна го и усети как тънките кокалени игли се забиват в кожата му. Без болка нищо не се постига… Каза:
— В продължение на дванайсет часа никой няма да ни вижда и чува.
— Сигурен ли си? — уточни Игор. — А Инквизицията няма ли да заподозре нещо заради липсата на информация?
— Няма да има липса на информация — увери го Антон. — Доколкото разбирам, ако тук има наблюдателни уреди или следящи заклинания, те ще предадат фалшива информация. Доста качествена.
— Хесер е умна глава — с усмивка повтори Игор.
Едгар седеше до прозореца, пушеше и бавно отпиваше от чашата разгазирано шампанско. И така беше вкусно…
Партньорката му, спокойна и удовлетворена, кротко спеше в съседната стая. Оказа се прекрасно същество. Немска студентка, при това с някакви скандинавски корени, умерено страстна, умерено весела. Според Едгар, впрочем, прекалено изобретателна в секса. За разлика от повечето си колеги, Едгар бе доста консервативен в това отношение. Не участваше в оргии, не ходеше с малолетни, а от всички пози предпочиташ класическата, „мисионерската“.
Затова пък в нея — не можеше да се отрече — бе постигнал съвършенство.
Той се протегна сладко и внимателно открехна прозореца. Изправи се, вдишвайки студения, дори мразовит въздух. Започваше нов ден и вероятно още тази вечер Трибуналът щеше да произнесе присъда. Тогава вече щеше спокойно да се наслади на празниците, без да се затормозява с интриги.
И все пак чия беше тази интрига… На Дневния или на Нощния патрул?
И най важното — каква роля бе отредена на него?
Нима наистина, както намекна Юрий, също като на Алиса му се беше паднала ролята на жертва?
— Ето, виж… — Игор разгъна на масата голям лист хартия и извади от джоба си кутия с флумастери-маркери. — Вече чертах такива схеми… и някои неща си пасват. Това е нашата Светлана.
Антон замислено погледна кръга, нарисуван с дебела жълта линия. Каза:
— Не си прилича много.
Игор се усмихна:
— Добре… не издребнявай. Виж какво е съотношението на силите. Между нас и Тъмните имаше равновесие, макар и несигурно, но имаше. Ето ги нашите магове от първо до трето равнище… ето ги равните им Тъмни… и действащите, и онези, които лесно подлежат на мобилизация.
Листът бързо се покриваше с дребни кръгчета. Игор раздели на две листа с рязко движение. Горе на едната половина написа „Хесер“, а на другата — „Завулон“. Поясни:
— Всъщност те са извън играта. Те са шахматистите, а нас ни интересуват фигурите. Кажи, какво се е променило с появата на Светлана?
— Зависи за каква фигура я смяташ — предпазливо отвърна Антон. — Сега тя е вълшебница първо равнище… По-точно — беше.
— Е, и? Виж колко магове имат равнище, близко до нейното!
— Тя е пешка — каза Антон и сам се изненада от думите си. — Светлана не е нищо повече от пешка, и така ще е още дълги години! Ще натрупва Сила, ще се учи да управлява способностите си, ще събира опит… Тя е по-силна от мен… беше. Но бих се справил с нея, ако бях на другия фронт.
— Именно, Антоне. — Игор ловко си сипа водка от втората бутилка — първата отдавна беше отишла под масата. — Именно! Светлана доста подсили Нощния патрул. И е напълно възможно в бъдеще да застане рамо до рамо с Хесер. Но това ще стане след десетки, ако не и след стотици години.
— Тогава на какво се дължи тази активност на Тъмните? Те почти нарушиха Договора, само за да изкарат от строя Светлана!
— Помисли си. — Игор го погледна в очите. — Нека доведем шахматните аналогии докрай.
— Пешката, която достигне края на дъската…
— …се превръща в произволна фигура.
Антон разпери ръце:
— Игор, това и така е ясно. Всички сме пешки, но някои имат шанс да се превърнат в дами. Светлана има този шанс. Ти го нямаш, аз го нямам, Семьон го няма… Но пътят до края на дъската е много дълъг и Тъмните няма нужда да бързат толкова много, за да отстранят Светлана!
— Тебеширът на Съдбата — каза Игор.
— И какво за Тебешира? Хесер възнамеряваше да използва момчето без съдба, Егор, за да направи от него…
— Какво?
Антон сви рамене:
— Пророк, философ, поет, маг… Не знам. Някой, който ще поведе след себе си човечеството към Светлината. А може би Огледало? Същото Огледало като Виталий Рогоза, само че на наша страна?