— Но Светлана не пожела да се намесва — кимна Игор. — Момчето Егор е оставено на произвола на собствената си съдба.
— Затова пък… — Антон се сепна. Не знаеше има ли право да споделя с Игор, дори под защитата на амулета, разкрилата му се истина.
— Затова пък Олга с втората половина на Тебешира на Съдбата е пренаписала нечия съдба — усмихна се Игор. — Това вече е тайната на Полишинела…
— На Полишинел26 — машинално го поправи Антон.
— Все едно. Важното е, че операцията все пак е била успешна. Не се е получила при Светлана, но се е получила при Олга. И между другото, Хесер успя да реабилитира Олга.
— Между другото? — Антон поклати глава. — Добре, нека е между другото… Но това е само вторият пласт на истината. Сигурен съм, че има и трети.
— Третият е съдбата, която е пренаписала Олга. Веднага, щом Завулон е разбрал за нейната реабилитация, му е станало ясно, че са го изиграли. Че се е хванал на обикновена, отвличаща вниманието маневра. И Тъмните са започнали да търсят. Горкият Егор — десет пъти са проверявали дали не е прекроена и неговата Книга на Съдбата…
— А ти откъде знаеш?
— Наблюдавах момчето. Хесер ми нареди — ясно беше, че Тъмните ще се опитат да разберат как са изиграни.
— Е, и?
— Не, с Егор всичко е наред. Неговата съдба не е пренаписана.
— Тогава чия?
Игор мълчеше, гледайки Антон в очите. Чакаше. Сякаш той самият нямаше право да изговори тези думи.
— На Светлана, така ли? — възкликна Антон, досещайки се. И си помисли, че на негово място някой Тъмен би извикал: „Моята?“.
— Така изглежда. Гениално красив ход. Около нея бушуваше такъв океан от Сила, че просто бе невъзможно да се забележи интервенцията в нейната Книга на Съдбата. Освен това Тъмните не могат да проверят съдържанието на тази Книга — това ще е равносилно на обявяване на война.
— Хесер иска да ускори превръщането на Светлана във Велика Вълшебница?
— Изключено. Това би било нарушение на Договора. Рови по-надълбоко.
Антон погледна кръгчетата. Взе флумастера и нарисува яркочервена линия над Светлана, като я завърши с още едно кръгче. Празно.
— Да — каза Игор. — Именно. Разбираш ли какво време е сега?
— Краят на хилядолетието…
— Две хиляди години от раждането на Исус Христос — усмихна се Игор.
— Йешуа е бил най-великият Светъл маг — каза Антон. — Дори не знам уместна ли е думата „маг“… Той е бил самата Светлина… Но… Хесер иска да дойде нов месия?
— Ти го каза, не аз — отвърна Игор. — Да пием… За Светлината!
Съвсем втрещен, Антон пресуши чашата си. Поклати глава:
— Не, невъзможно е… Та това е игра с първичните сили, Игор! С основите на мирозданието! Как може да се поеме такъв риск?
— Антоне, сигурен съм, че всичко е замислено точно така. Помисли сам — в света има изблик на религиозни вярвания, всички така или иначе чакат или края на света, или второто пришествие… Което, впрочем, е едно и също.
— Е, не всички… — махна с ръка Антон. — Не преувеличавай.
— Не всички, но достатъчно, за да започне потокът на човешките очаквания да се припокрива с реалността. И ако леко се помогне, ако се пренапише нечия съдба… Хесер е решил да играе ва-банк. Иска сред нас да се появи Светъл, с чиято Сила да не може да се мери нито един от Тъмните. Нито Завулон, нито някой скромен калифорнийски фермер, нито притежателят на малък хотел в Испания, нито популярна японска певица… никой.
— Може и да е вярно — призна Антон. — Но сега Светлана е лишена от Сила, и то за дълго.
— И какво от това? Нима това е пречка за раждането на детето?
— Стоп. — Антон предупредително размаха ръце. — Ние двамата сега се самонавиваме. Можем да повярваме във всяка хипотеза. Но нека погледнем останалите събития! Огледалото, например?
— Огледалото… — Игор се намръщи. — Огледалото се създава от Сумрака. Завулон не би могъл да го използва пряко… Но виж, да примами в Москва няколко глупави сектанти плюс силен артефакт и да подхрани Рогоза със Сила — на това е напълно способен. И целта на подхранването е очевидна — унищожаването на Светлана.
— Рогоза не я унищожи! Само я опустоши, но нали това…
— Някой от нас не е играл така, както е планирал Завулон — отвърна Игор. — Някой не е направил крачката, след която Огледалото би унищожило Светлана напълно… като личност. Дали пък не я е спасило това, че вече са били загинали Тигърчето и Андрей? Огледалото не е съвсем Тъмен Различен и не участва пряко в противопоставянето между Патрулите. Разбираш ли, може би той е очаквал още някакъв удар. От твоя страна, например. От страна на Хесер. Но ударът не е последвал… и той съответно не е нанесъл своя удар с пълна сила.
26
„Тайна на Полишинел“ — тайна, която е известна на всички. Изразът идва от комичния герой във френски театър, който съобщавал като тайна известни на всички неща. Бел.Mandor