Офисът на Дневния патрул бе разположен на Вишехрад, точно над Вълтава, в тухлена триетажна частна къща със старинна, но явно работеща водна помпа. Ръчката на водната помпа приличаше на превит сочещ пръст. По традиция Едгар слезе от таксито на известно разстояние, за да не го видят колегите му и да не вземат някакви мерки27.
Колегите му не се изложиха — започнаха да го наблюдават на триста метра от входа. Той усети краткото докосване до собствената му аура и се откри — дотолкова, доколкото сканиращият го маг да разбере: идва Тъмен, идва Тъмен маг, идва Тъмен маг второ равнище, идва по работа. Именно по този начин, дозирайки информацията.
Прага, разбира се, беше европейска столица, но все пак не беше Москва. Дежурният бескуд — между другото, единственият дежурен — се усмихна на Едгар, показвайки зъбите си.
„Отново бескуд — помисли си Едгар с леко учудване. — Нима се срещат по-често в Прага? Този е вече вторият…“
На територията на бившия СССР бяха регистрирани общо шест бескуда: двама в Туркмения и по един в Крим, Белорусия, Якутия и на Камчатка. Едгар беше сигурен в това, защото преди петнайсет години се занимаваше с разследване, по което и шестимата бяха свидетели.
Сумрачният облик на бескуда беше почти класически.
— Здрасти, колега!
— Добър ден.
Разбира се, в Сумрака не съществуваха езикови бариери.
— Какво ви води в нашия бастион? Идвате по работа? Или просто визита на учтивост?
— По-скоро по работа. Къде е архивът ви?
— Минус втори етаж, а по-нататък ще се ориентирате.
„Минус втори — помисли си Едгар. — Значи подземие с много равнища…“
— Благодаря. Значи мога да тръгвам?
— Разбира се! Тъмният е свободен да ходи където си пожелае, нали така?
Едгар въздъхна. Така си беше, ама не съвсем…
— Асансьорът е там — подсказа му бескудът.
— Благодаря — повтори Едгар и тръгна в указаната му посока.
Старият допотопен асансьор го свали две равнища надолу. И това не беше най-дълбокото равнище: под земята се криеха още пет. Добре се беше уредил пражкият Патрул!
Антрето пред асансьора беше съвсем малко: четири на четири метра. Отляво и отдясно имаше по една врата. На първата имаше табелка с надпис „Библиотека“ а на втората — „Машинна зала“.
„Да започнем от библиотеката — помисли си Едгар. — По времето на Фафнер и Ал-Хазред още не е имало компютри… Или поне компютри в съвременното разбиране на тази дума.“
И Едгар пристъпи към лявата врата. Тя не беше заключена, а просто затворена.
Библиотеката имаше класически изглед: голяма зала с десетина маси и дълги редици рафтове с книги. Един поглед към кориците беше достатъчен, за да се разбере, че тези почитаеми старинни книги помнят едни по-инакви Различни…
Едгар спря. В този момент иззад рафтовете излезе невероятно мършав вампир. При това висш вампир — Едгар веднага усети това.
Обикновените вампири, каквито имаше бол в Москва, бяха низово звено. Същото онова пушечно месо, за което беше споменал Антон Городецки. Те почти не владееха изкуството на магията, дори и най-бездарният Тъмен маг бе по-силен от тях. Друго нещо бяха висшите вампири, каквито, кой знае защо, изобщо не се въдеха в Москва, пък и в Източна Европа. Изключение правеха само Чехия и Румъния.
— Добър ден. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Добър ден. Интересуват ме материалите за един от великите магове на миналото.
— За кого именно? — поинтересува се вампирът.
— Фафнер. Сумрачния Дракон.
— Ооо! — с уважение възкликна вампирът. — Бил е могъщ маг. Един от най-силните Тъмни в цялата история на човечеството. А какво конкретно ви интересува?
— Обстоятелствата покрай неговата гибел. Причините за схватката му със Зигфрид, предисторията, подробностите… Иначе казано, искам да проуча подробно тази забележителна личност. Но лошото е там, че разполагам само с няколко часа. Освен това бих искал да моделирам акцията за неговото връщане от Сумрака…
Вампирът тъжно се усмихна:
— За съжаление, осъществяването на тази акция е практически нереално. Необходимо е въздействие с такава сила и интензивност, че правото на това не могат да си извоюват дори всички — подчертавам, всички! — Тъмни магове на Земята за сто години.
— И въпреки това — Едгар размаха ръце — бих искал да реша тази задача поне на хартия.
— Тогава трябва да погледнете в Некрономикона на Ал-Хазред — посъветва го вампирът. — Там има доста точно описание на всички необходими въздействия по въплътяването на същности.
И без никакъв преход попита:
27
Грешка в превода — всъщност е точно обратното: „…за да могат колегите му да го забележат и да решат какво да правят.“ Бел.Mandor