— Знаеш ли, аз май пак…
Той трепна, замълча, рязко се изправи. Аз скочих, при това навреме, за да видя как наблизо, някъде зад един от плажните чадъри, в нощта бързо изчезва неясна сянка.
— Ама че лошо — прошепна Игор.
— Кой е това? — попитах аз. Осъзнаването на факта, че някой ни е наблюдавал, не ме възбуди още повече, за разлика от обикновено. Достатъчност. Пълна достатъчност. Даже глътката шампанско сега беше приятно, но съвсем не задължително допълнение към секса. И още по-малко имаше нужда от някакви непознати.
— Не знам… май някое от децата. — Игор очевидно беше разстроен. — Колко лошо… колко глупаво.
— Нищо страшно. — Аз го прегърнах през раменете. — Малките вече спят, а за по-големите е само от полза… това също е възпитание.
Той се усмихна, но явно му беше много криво. Ето ги, хората… придават значение на такива дреболии…
— Да вървим при теб? — предложих аз.
— Да вървим. — Игор тръсна глава. Погледна ме: — Но имай предвид, че днес няма да се спи.
— Аз исках да те предупредя за същото — отвърнах. И това беше истина.
ГЛАВА 6
Когато бях пълноценна Различна, лесно можех да изкарам пет-шест дни без сън. Но общо взето и сега изобщо не ми се спеше. Напротив — енергията просто кипеше в кръвта ми. Обикновена, човешка енергия.
Върнах се във вилата ни половин час преди сигнала за ставане, надникнах при момичетата — някои вече се бяха размърдали, събуждайки се. Всичко беше наред. Никой не бе избягал да се къпе и да се дави, никой не беше похитен от злите терористи, никому не бе хрумвало да търси през нощта пионерската ръководителка.
С глупава, но доволна усмивка влязох в стаичката си. Бавно, лениво се съблякох, застанала пред огледалото, с наслада прокарах длани по бедрата си, извих се като сита котка.
Луда нощ. Вълшебна нощ. Май извърших всички безумства, на които е способна една влюбена жена. И дори онова, което не харесвах преди, през тази нощ се беше превърнало в нещо дразнещо радостно.
Нима се бях влюбила?
Не можеше да бъде…
В човек? В един обикновен човек, макар и да ме разбира както никой друг на света?
Не може да бъде!
— Мрак, нека се окаже, че той е Различен — прошепнах аз. — Моля те. Велик Мрак…
Опасни игри са това да молиш изконната Сила за такива дреболии. Макар че… не вярвам, че Мракът е способен да чуе една обикновена вещица. Виж, Завулон сигурно е способен да направи така, че да бъде чут.
Завулон.
Седнах на леглото, скрих лицето си в длани.
Преди два-три дни нищо не би ми доставило по-голяма радост от любовта му. А сега?
Разбира се, той сам ми беше предложил да се развличам. Разбира се, той плюе на баналните човешки догми, особено на онези от репертоара на Светлите. Какво е за него изневярата? Ами ревността? Че той няма и дума да каже, ако ние с Игор…
Стоп! Накъде бия?
— Алиска, ти си откачила… — прошепнах аз.
Нима отдалечаването ми от хората не е чак толкова голямо? Нима съм способна — страх ме е да го кажа — да се омъжа? За човек? Да му варя борш, да пера чорапите му, да раждам и да гледам деца?
Както се казва — денем в Патрула, нощем — срам и позор…2
Май съм способна на това.
Поклатих глава, представяйки си реакцията на момичетата. Не, в този факт нямаше нищо необичайно. Повечето вещици бяха омъжени и по правило за човеци. Но…
Едно нещо е да омаеш някой по-богат, по-представителен мъж, някой олигарх и в най-лошия случай — депутат от Парламента или виден градски бандит. Но младо момче, студент, без пари и връзки? Ще има да ме поднасят… и не без основание, ето кое е ужасното!
Но нали аз не заради секса полудявам!
Какво ми става?
Все едно ме е омагьосал инкуб…
Потреперах от тази чудовищна мисъл. Ами ако Игор е обикновен инкуб? Колега… при това от Примитивните Тъмни!
Не. Не е възможно.
Инкубът би усетил, че съм Различна. Тъмна Различна, нищо че временно съм лишена от Сила. И никога не би се упражнявал върху една вещица, разбирайки каква разплата го очаква. Та нали аз ще го разпердушиня веднага като си върна Силата и се разбере, че любовта е била предизвикана…
Любовта? Значи все пак е любов?
— Ох, Алиска… — прошепнах аз. — Ама че си глупачка…
Нека съм глупачка!
Извадих от сака чисти бикини и отидох в банята.
До бечерта падна голямо тичане. Всичко вървеше доста объркано, но това ни най-малко не ме тревожеше. Дори се поскарах с директорката на лагера, докато се опитвах да извоювам за момичетата си по-хубави места за кинофестивала. И успях, даже май си вдигнах реномето в нейните очи! После разпределяхме доставените някъде от град Николаев затъмнени стъкла — за наблюдаването на утрешното слънчево затъмнение. На всички отряди даваха по пет стъкла, а аз по някакъв начин се изхитрих да получа шест. Не очаквах, че някой в Украйна ще се сети да ги произведе, но щом са го направили…