Говореше непознатият за мен Светъл.
Тъмният маг погледна неволно мъртвеца.
— Не можем да следим всички и вие прекрасно го знаете — измънка той, при което в гласа му не се долавяше нито вина, нито съжаление.
— Но вие се задължихте да предупредите всички Тъмни за чистата седмица! Вашият шеф обеща това официално!
— Предупредихме ги.
— Благодаря! — Светлият изръкопляска театрално. — Резултатът е впечатляващ. Повтарям: ние, сътрудниците на Нощния патрул, официално молим за съдействие. Извикай шефа ви!
— Шефът ни сега не е в Москва — упорито отвърна магът. — И между другото, вашият шеф чудесно знае това, така че е можел да не ви упълномощава да молите за съдействие.
— Тоест вие отказвате да ни съдействате, така ли? — попита с лека заплаха в гласа Городецки.
Тъмният поклати глава, малко по-бързо, отколкото беше необходимо:
— Защо да отказваме? Не. Не отказваме. Просто не разбирам с какво можем да ви помогнем?
Светлите, изглежда, бяха обзети от праведен гняв. Отново се обади непознатият маг:
— Тоест, как с какво да ни помогнете? Проститутка-върколак откъсва топките на клиента си — който между другото е неиницииран Различен — и благополучно се измъква! Кой познава по-добре вашата безбройна сган — вие или ние?
— Понякога ми се струва, че вие — озъби се Тъмният и погледна девойката. — Ако помниш разговора в „Седмото небе“, когато се опитвахме да хванем Инквизитора и него…
Той кимна към Городецки и замълча, сякаш размишляваше.
— Най-вероятно върколачката не е регистрирана. И най-вероятно клиентът се е разгневил и… ъъъ… Е, да го формулираме така: поискал е нещо, неприемливо дори за проститутка. И ето го резултатът.
— Шагрон, не можеш да прехвърлиш случая на човешките ченгета, защото когато го е убила, тя е била в сумрачния си облик. И това е всичко, работата е за Патрулите! Кажи направо: ще проведете ли разследването или ще принудите нас да се заемем с него? И не се надявай просто да спечелиш време. Съботният вампир и тази котка ни трябват за пред трибунала, при това още преди следващите почивни дни. Ясни ли са исканията ни? — Слабият мъж притискаше Шагрон, търсеше си правата и вършеше това с явното удоволствие на Различен, който рядко се е занимавал с разчистване на сметки. И натискът му очевидно беше обоснован…
— Тези изродски похотливи котки! — промърмори изведнъж люспестият. — Глупави безмозъчни мръсници…
— Млъкни — студено нареди девойката-Светла. — Гекон6-мутант…
Е, да, нали и тя беше котка, макар и Светла…
— Спокойно, Тигърче — каза й Городецки. И отново се обърна към Тъмните: — Ясни ли са ви нашите изисквания?
И в този момент аз се върнах в първия слой на Сумрака. Да се нарекат следващите няколко секунди „сцена от немите филми“ би означавало да не се каже нищо.
— Ти?! — издиша девойката. — Отново ти?
— Буенос ночес, господа. Извинете, видях светлинката и се отбих.
— Антоне, Толик — изрече Тигърчето със звънък и леко треперещ от вълнение глас, сочейки ме по детски с пръст, — Андрюшка завари него в събота над трупа на жертвата на вампира. Точно този Тъмен от Украйна!
Петимата ме гледаха в упор, без да откъсват поглед.
— Надявам се — казах аз с ирония, — че приличам на проститутка-върколак не повече, отколкото на превъртял вампир?
— Какъв си ти? — попита ме с неприязън магът, когото бяха нарекли Шагрон.
— Маг, колега. Тъмен маг. Не съм тукашен.
Той се опита да ме сканира и аз усетих, че дори да не съм се изкачил още едно стъпало, съм се доближил плътно до него. Нищо не успя да направи. Между другото установих, че защитата на Шагрон не е изцяло негова — чувстваше се работата на маг от екстра-класа. Навярно, прословутият шеф, отсъстващ от Москва.
— Второ убийство и ти отново си на местопроизшествието — недоверчиво изрече Толик с провлачен глас, също опитвайки се да ме сондира. Напълно безуспешно, както отбелязах с известно удоволствие. — Това не ми харесва. Няма ли да се опиташ да обясниш?
Толик наистина изглеждаше недоволен, но сега се държеше коректно. Това напълно ме устройваше. Но виж, поведението на Городецки внушаваше опасения. Той явно беше главният в тройката и сега делово обмисляше възможните варианти на поведение. И вариантите, изглежда, бяха доста.
— Ще се опитам — съгласих се аз с лекота. — Разхождах се наблизо. Усетих, че става нещо лошо. И дойдох — току-виж успея да ви помогна?
— Ти работиш ли в Патрула там, вкъщи, в Украйна? — попита неочаквано люспестият.
— Не.
— Тогава с какво можеш да помогнеш?
— Кой знае? — свих рамене аз.
6
Гекон — вид гущер, разпространен в Австралия, Нова Зеландия и из Тихоокеанските острови. — Бел.прев.