Излязохме в коридора и се спуснахме с асансьора във фоайето, където Едгар неочаквано се обърна към Светлия:
— Антоне! Нашият колега повече няма да живее в този хотел. Ще го вземем със себе си. Ако ви потрябва, обадете се в офиса на Дневния патрул.
Светлият, изглежда, се обърка, погледна нерешително дремещия на рецепцията администратор и кимна неуверено. А ние тръгнахме към изхода.
Не облякох якето си, защото забелязах познатото BMW до самия вход на хотела. При това го видях, само защото бях Различен.
В колата беше топло и уютно. И просторно — коленете ми не опираха в предната седалка. Настаних се удобно и попитах:
— А къде ми предстои да живея?
— В офиса на Дневния патрул, колега. По-точно в хотела към офиса. Трябвало е веднага да отидеш там.
— Ако знаех къде е… — промърморих аз.
BMW-то се отлепи от мястото си, понесе се стремително към изхода на паркинга, шмугна се под едва успялата да се вдигне бариера и с пълна скорост се вряза в слабия поток от коли по Проспекта на мира.
Шагрон може и да не беше най-силният маг, но караше колата виртуозно. Проспектът на мира се мярна и изчезна назад толкова бързо, колкото и дъгата на Садовое колъцо7. И улица Тверская ми се видя като безкрайна редица от витрини зад накичените с украси стъкла. Впрочем не, не безкрайна.
Излязохме от колата съвсем близо до Кремъл. Маговете оставиха BMW-то си направо до банкета, като дори не си направиха труда да го заключат. Реших да погледна към колата през Сумрака, просто от любопитство, за да оценя охранителните заклинания. Не исках пак да се изложа по същия начин.
И се вцепених. Но не от вида на колата. А от вида на сградата, която в нормалния свят изглеждаше съвсем обикновено.
В Сумрака сградата беше пораснала с цели три етажа. При това единият от тях се беше вклинил между първия и втория, а другите бяха издължили нагоре и без това достатъчно високата сграда. Сумрачните етажи бяха направени от черен полиран гранит. Почти всички прозорци бяха тъмни, запердени, само слабите отблясъци на първите слънчеви лъчи се отразяваха в белите кутии на модерните климатици.
Веднага забравих за охранителните заклинания.
Малкият портал излизаше направо на Тверская. Зад стъклената врата по-скоро се усещаше, отколкото се виждаше силуетът на Различен.
— Гледай ти! — възкликнах аз. Гласът ми прозвуча приглушено, както и всеки звук в Сумрака. Колегите ми като по команда се обърнаха към мен.
— Какво? Не си ли я виждал преди?
— Не.
— Първия път всички се впечатляват. Да вървим, още много неща има да видиш.
Изкачихме няколкото стъпала и се озовахме пред малка стая за дежурни. Смътната фигура, която бях видял през стъклото, се беше превърнала в слаб меланхоличен младеж, според мен — върколак. Той четеше „Проблемът на върколака в Централна Русия“ на Пелевин и се усмихваше щастливо и жизнерадостно.
Но щом в служебното помещение влезе Едгар, младежът веднага се преобрази. Очите му припламнаха, книгата падна върху покривката на масата.
— Здраасти, Олеег — поздрави го Едгар с кой знае откъде появилия се прибалтийски акцент.
Шагрон просто кимна.
Аз също реших да го поздравя:
— Добро утро.
— Това е наш колега от Украйна — представи ме Едгар. — Да бъде допускан свободно в сектора за гости.
— Разбрах — съгласи се моментално Олег. — Да го вкарам ли в базата данни?
— Вкарай го.
Олег ме погледна в очите, озъби се приветливо и с известно усилие прочете регистрацията ми, после седна на масата и измъкна от чекмеджето ноутбук.
— А къде е партньорът ти? — попита Едгар.
— Изтича за цигари… — отвърна Олег с виновен вид. — Само за минутка.
— Да вървим — въздъхна Едгар, хвана ме за ръкава и ме поведе към асансьора. Шагрон вече беше успял да натисне бутона за повикване.
Носихме се нагоре дълго време. Или поне повече, отколкото би трябвало, според мен. Но после си спомних за допълнителните етажи и всичко си дойде на мястото.
— Секторът за гости е разположен на деветия етаж — поясни Едгар. — Всъщност това е също хотел, но безплатен. Даже някой май живее там в момента.
Вратите на асансъора се разтвориха безшумно и ние се озовахме в квадратно фоайе, обзаведено с разумно съчетание от разкош и икономична работна функционалност. Кожени дивани и кресла, голяма саксия с палма, паркет, килим, гравюри на стените. Рецепция, подобна на онези в хотелите, само че никъде не се виждаха маса и стол за служителите. Само затворено табло, от ключалката на което стърчеше елегантен метален ключ.
7
Садовое кольцо — известна улица в Москва, която обикаля в кръг около центъра. — Бел.прев.