— Аз — отвърна капитанът и придоби сериозен вид. — Аз го свалих с лъскавата подставка на един месингов свещник. Отразих достатъчно слънчева светлина, за да го заслепя, докато ти свършиш работата.
Той видя как Джереми побледнява и прибави.
— В противен случай той щеше да те убие. — После присви своенравно строгите си устни и със странен блясък в живите очи прибави с тон на съзнателна гордост: — Аз съм капитан Блъд.
8
Изкуплението на мадам Дьо Кульовен
Дон Хуан де ла Фуенте, граф Медина, се беше излегнал на кушетката под широките четвъртити прозорци на кърмата, дърпаше струните на украсена с панделки китара и пееше със замечтан баритон една неприлична песен, добре известна по това време в Малага.
Беше млад мъж на около тридесет години, грациозен и елегантен, с нежни, тъмни очи и дебели червени устни, полузакрити от малки мустачки, и заострена черна брадичка. Лицето, тялото, облеклото и позата му издаваха сластолюбеца, а обстановката в кабината на големия галеон с четиридесет оръдия, който командуваше, му подхождаше напълно. Върху боядисаните в масленозелено стени се открояваха скулптури на купидони, делфини, плодове и цветя, а конзолите имаха форма на кариатиди с рибени опашки. На предната стена беше опрян красив бюфет, пълен със златни и сребърни прибори; между вратите на две кабини откъм бакборда висеше картина на Афродита; подът беше застлан със скъп източен килим; още по-фин килим покриваше четвъртитата маса, над която висеше масивна лампа от ковано сребро. На една полица имаше книги — „Арс аматориа“33 на Овидий, „Сатирикон“34, една книга на Бокачо и една на Поджо35, които свидетелствуваха за класическо-разпуснатите склонности на този ученолюбив мъж. Столовете подобно на дивана бяха тапицирани с рисувана и позлатена щавена кожа и въпреки че прозорците бяха разтворени за лекия ветрец, които едва придвижваше галеона, помещението беше изпълнено с тежкия аромат на амбра и други парфюми.
Песента на дон Хуан възхваляваше плътските удоволствия на живота и по-специално оплакваше безбрачието на папата сред неговия разкош.
Това беше припевът и най-леката нецензурност. Можете да си представите останалото.
Дон Хуан пееше тази песен на капитан Блъд, който седеше облегнат с лакът на масата и един крак върху друг стол. По мургавото му лице с орлови черти беше изписана механична усмивка, подобна на маска, която прикриваше досадата и отвращението му. Беше облечен в костюм от сив камлот със сребърни галони, взет от гардероба на дон Хуан, защото двамата бяха почти еднакви по ръст и телосложение, както и по възраст; лицето му беше обрамчено от черна перука, също заета от дон Хуан.
Поредица случайности беше довела до невероятното положение този враг на Испания да бъде почетен гост върху борда на един испански галеон, който пълзеше със северен курс през Карибско море на около двадесет мили встрани от Наветрените острови. Нека обясним веднага, че замечтаният дон, който го развличаше, съвсем не подозираше кого забавлява.
Тук трябва да разкажем накратко събитията, описани надълго и широко в дневника на Пит, които х о бяха довели до това положение.
Седмица по-рано, в едно уединено заливче на остров Маргарита, където собственият му кораб „Арабела“ беше изтеглен и наклонен за почистване на кила от насъбраните налепи, приятелски настроени карибски индианци му съобщиха, че една испанска флота за лов на перли работела в залива Кариако и имала вече добър улов.
Изкушението да я нападне се оказа непреодолимо за капитан Блъд. На лявото си ухо той носеше голяма перла с крушовидна форма и огромна стойност, която беше част от прекрасната плячка, взета при нападението на друга такава флота в Рио де ла Ача. И така, една нощ с три пироги и четиридесет внимателно подбрани мъже от екипажа си, който наброяваше близо двеста души, Блъд се промъкна през тесния проток между остров Маргарита и континента, кри се през целия следващ ден по крайбрежието, за да се промъкне вечерта в залива Кариако. Там обаче ги изненада един испански кораб от бреговата стража, чието присъствие въобще не подозираха.
Веднага извърнаха лодките и се втурнаха към открито море. Но стражевият кораб ги подгони в краткотрайния здрач, откри огън и разби лекиТе пироги на нападателите. От четиридесетте пирати някои сигурно са били убити, други са се удавили, а останалите — прибрани и взети в плен. Блъд прекара нощта във водата, вкопчил се за една голяма греда. На залез се бе надигнал доста силен южен бриз и подгонян от него и от теченията, призори той по чудо бе изхвърлен на един от малките острови от групата Ерманос, изтощен, осолен и почти вцепенен.
36
„Живот без момиче не е живот, а смърт и съдбата на светия отец е много тъжна.“ (исп.). — Б. пр.