— Трябва на всяка цена да ги отблъснем — извика капитанът, като хапеше устни. — Всички да заредят мускетите и да напълнят пистолетите си. Ще избием колкото можем повече хора от лодките им, преди да ни вземат на абордаж. След това сечете със сабите, и то мъжки, ако не искате да ходите но дъската.1
И тогава нареди на втория помощник да стреля срещу „Страшни“, който стоеше с борда си към нас и представляваше лесна мишена. Помощникът се прицели с оръдието си и запали фитила. В следващия миг всички викнаха „ура“, към което не се стърпях и се присъединих, защото гюллето падна точно върху палубата на „Страшни“. Ликуването ни беше краткотрайно. Почти веднага (последва ответен изстрел, който разби нашето оръдие и уби втория помощник и един моряк до него. Още две гюлета от пиратския кораб паднаха сред нас, преди лодките му да се доближат толкова, че да се появи опасност за собствените им хора.
В това време по заповед на капитан Хокинс екипажът на „Дръж!“ обстрелваше пиратите от приближаващите се лодки. Те се разпръснаха, но яки мишци ги насочиха отново с пълна скорост към нас, явно че въпреки силния ни огън жертвите им бяха малко. Аз вдигнах мускета си заедно с останалите и се прицелих в един висок кестеняв юначага, който стоеше до носа на най-близката лодка. Животът му бе в ръката ми, защото съм добър стрелец, ала в последния момент свалих пръста си от спусъка.
— Няма да сторя нищо, за да спася „Дръж!“ — казах на Веселушко, който се бе снишил до мен. — Ще се смея, когато ония приятели се качат на борда ни и някоя сабя разпори капитана.
— Ти много си изпати на този кораб — съгласи се Веселушко, — ала знай от мен, че на „Страшни“ е още по-лошо, ако доживееш да стъпиш на борда му. — След тези думи той вдигна заредения си мускет и застреля пирата, когото аз бях пощадил.
— Защо не се биеш? — чух зад себе си хриплив глас и когато обърнах глава, видях капитан Хокинс, който ме гледаше свирепо. Един куршум бе опърлил лявата му буза и кръвта се стичаше по шията му. Лицето му лъщеше от пот, а в очите му се четеше страх, ужас и страх. Но аз не изпитвах ни капчица съчувствие към тоя човек, а само злорадство, че този, който се бе отнасял толкова лошо с мен, най-вероятно сам щеше да умре или да изпита мъчения.
— Чуваш ли ме? — продължи той, когато вдигнах ухиленото си лице към него.
— Да! — отвърнах. — А сега и ти ме чуй. Дори да можех да спася теб или кораба ти само с едно помръдване на веждата си, пак нямаше да го сторя.
— Няма и да имаш такава възможност — рече той, насочи пистолета си към главата ми и гръмна. Но аз го бях изпреварил. Инстинктивно се наведох и чух как куршумът изсвистя над главата ми. Преди той да успее да извади друг пистолет, аз бях вече на разстояние за удар, с вдигната сабя.
— Идат! — изкрещя Веселушко почти в ухото ми и когато се обърнах, видях мургави пирати да прекрачват перилата.
Засвяткаха пистолети, саби звъннаха под дъжд от искри. Аз обаче не нанесох удара си, а се обърнах отново към капитана.
— По-добре побързайте, ако искате да защитите кораба си — подвикнах подигравателно и го блъснах по посока на абордажниците. Тогава той ме остави и се присъедини към боя, а аз останах само зрител. Единствено така можех да се сдържа да не се присъединя към бранителите защото кръвта винаги кипва във вените ми, когато се разменят удари. Обаче не исках да се бия за „Дръж!“ и жестокия му капитан, а не можех и да си помисля да мина на страната на пиратите.
Най-много привличаше вниманието ми участието на капитана в боя. Макар и със здраво телосложение и страшилище за екипажа си, той не обичаше да рискува живота си в ръкопашен бой. Ала пленяването му от пиратите значеше почти сигурна смърт, придружена с изтезания; той знаеше това не по-зле от мен. Ето защо се присъедини към усилията на своите хора да изтласкат абордажниците от палубата, ако не с радост, то поне с решителност. Съсече един от пиратите, чийто пистолет заяде, сграбчи друг дребен човек и го преметна в морето, после се нахвърли върху някакъв висок, слаб неприятел, който вероятно спадаше към командния им състав, ако се съди по начина, по който насърчаваше другарите си с думи и с личен пример.
У този пират капитанът намери повече от достоен противник. Два пъти се спаси от яростния замах на оръжието му само по щастлива случайност. После, когато пак се отдръпна, за да не бъде промушен, кракът му се подхлъзна и той падна по колене.
Високият пират вдигна сабята си за смъртоносен удар. В същия миг Веселушко Прайс притича и запокити към тържествуващия пират един празен пистолет, който го удари в лицето. Оня политна назад и капитан Хокинс се оттегли от битката, оставяйки Веселушко да понесе последиците от това, че го бе спасил.
1
Пиратите карали пленниците си да вървят със завързани очи по дъска, закрепена на борда на кораба, докато паднат в морето. — Б. пр.