— Тия топчици много приличат на нашите райски ябълки. Има на Земята едни такива плодове, красиви са, но не са вкусни.
Той се прекъсна, защото пак бе си помислил за ядене. За щастие Нуми не го забеляза. Тя се заинтересува защо се казват така и той й разказа библейската легенда за рая.
Според нея господ, след като създал целия свят с всичко в него, накрая създал по свое подобие и първите хора. Нарекъл ги, кой знае защо, Адам и Ева. Двамата си живеели най-безгрижно в неговите райски селения и само едно не бивало да правят: да късат от дървото на познанието, което растяло насред рая. Това господ изрично им бил забранил. Но както е известно, където има господ, непременно ще има и дявол. А любимото занимание на този дявол било да разваля онова, което господ създава и както се изрази Ники Лудото, винаги да му прави сечено. Един ден дяволът се преобразил в змия, увил се около дървото на познанието и когато Ева се приближила, той с дяволски хитри приказки я придумал да си откъсне една ябълка от забраненото дърво, да си хапне от нея, че и на Адам да даде да си ръпне. Изяли двамата ябълката и чак сега забелязали, че са голи, и страшно се засрамили…
Какво толкова страшно и срамно имало в това, Нуми, естествено, не можеше да разбере, пък и Ники не успя да й го обясни убедително. Така или иначе, това било първото, което двамата познали, след като яли от дървото на познанието. Но и за тая нищо и никаква работа господ ужасно им се разсърдил. Той ги прогонил от рая, като ги проклел да слязат на Земята и занапред с пот на челото да си изкарват хляба. Двамата отишли на Земята и започнали с труд и мъка да се прехранват, а между другото си народили деца и така успели да създадат човечеството…
Нуми изслуша тази твърде наивна легенда със светнали очи. Тя много обичаше приказките, та сигурно и двата й мозъка я записаха дума по дума. А слухарите край храста кимаха усърдно, но едва ли в главите им имаше нещо, което изобщо да запомня.
— Може и тия плодове да са забранени — каза Нуми накрая. — Внимавай да не те изгонят.
Буф, това момиче като че ли бе готово да повярва на всичко!
— Умрял съм им за рая! — изпъшка Ники Лудото, защото стомахът вече бе го заболял от многото вода.
Да, лекомислено е да се пие като камила, когато не си камила. Това и слухарите ще потвърдят.
2
НОВИ ЗАПОЗНАНСТВА. МОЖЕШ ЛИ ДА ЧУВСТВАШ ЕДНОВРЕМЕННО КАТО МЪЖ И КАТО ЖЕНА. КАК СЕ ЖИВЕЕ В РАЯ
Всичко на планетата беше мирно, тихо и красиво. Вероятно така са си представяли древните земни жители своя приказен рай. Но те са имали сериозна причина да мечтаят за такъв свят. Земята ги е друсала със страшни земетръси, вулкани са сипели над главите им огън и пепел, реките и моретата често са излизали от бреговете си и са погвали към планините всичко, което не са могли да удавят. А там пък са ги дебнели зверове и студ, и глад. За двете деца обаче, расли в безопасност и изобилие, подобен рай си е направо скучен. И те все се надяваха да срещнат, ако не нещо по-интересно, то поне Адам и Ева, както са си били преди да наръпат забранената ябълка.
Вместо тях от насрещната горичка изскочи едно късокрако, тъпомуцунесто същество, цялото нашарено с червени, зелени, сини и бежови квадратчета. Сякаш беше облечено в костюмче от оня плат, който майката на Ники наричаше „шотландско каре“. Иначе доста приличаше на земно прасе.
Ники извади пистолетчето с приспиващия газ, но то застана пред краката му и го изгледа умолително с червени като на ангорски заек очички. Птиците не се разтревожиха, значи то също не беше хищник.
— Как се казваш? — попита го Ники и прибра оръжието си. — Ясно, ще трябва и на теб да ти се измисля име!
Нуми погали карирания му гръб. То се извърна и зурлата му блъвна като пламък на запалка един дълъг език. Близна ръката й и пак го скри.
— Рече ти „здрасти“ — засмя се Ники, защото тя гледаше с безпокойство близнатото място.
Слухарите край нея усилено закимаха с глави: Да, да, така каза!
— Много особено чувство изпитах! А нищо ми няма, не се изприщи.
— Значи с това боядисано прасе си съвместима, а с мене не! — подразни я Ники Лудото.
— Пак ли искаш да ме разплачеш? — въздъхна чувствителното момиче.
Неочаквано карираното животно се спусна към него и започна да ближе ботушите му с дългия си огненочервен език. Дали не искаше да покаже, че е съвместимо и със земното момче?
Ники внимателно го побутна с крак.
— Ей, това да не ти е сладолед!
Животното се дръпна, но не се обиди. А когато двамата продължиха към горичката, то ги последва заедно с двете птици. Нуми заподскача съвсем като земно момиче. Заподскачаха подире й слухарите, заподскача и прасето с шотландското костюмче.