— Да ги попитаме за другите хора — предложи Нуми.
— Ако и те са такива, направо викай Мало да си ходим!
— Сега пък ти каза една глупост. Щом има стари, значи има и млади, които после ще остареят.
Ники още по-силно се ядоса и изтича при тях. Ритна едно от прасетата, да му стори място, хвана първия старец за костеливата китка я силно я раздруса.
— Ей, я ставай, че имам да те питам нещо!
Старецът с мъка вдигна сухите си като есенни листа клепачи, изфъфли нещо. Ники му помогна да седне. Прогони всички животни и един по един разбуди и останалите.
— Недей така грубо! — примоли му се дошлата Нуми.
— Така трябва! Иначе и до утре няма да се събудят. Хайде, почвай сега да учиш езика им!
Също както на планетата на звездните, Нуми посочи най-напред себе си и назова своето име, докосна гърдите на Ники и назова неговото. След което се заслуша в сънливото бърборене на старците. Двата й обединени мозъка не само запомняха веднага техните думи, но едновременно виждаха в мозъците им съответните представи, та лесно ги разбираха. Ето как тя така бързо бе научила не само езика на Николай Лудогорски от Земята, а и езика на звездните.
Тя седна в тревата и изпъна крака. Едно от прасетата се спусна да ближе ботушките й. Ники гневно го срита.
— Ау, Ники, защо така! То не ми пречи — изохка момичето, сякаш него бе ритнал.
— Тия близачи ми се виждат подозрителни.
— Не се сърди, но ти повече ми пречиш с твоите излъчвания. Иди се поразходи наоколо.
— Щом не те е страх сама… — понацупи се той, но тя отново бе се заслушала вече в думите и мислите на старците.
3
КАКВО МОЖЕ И КАКВО НЕ МОЖЕ ЕДНА ЗЛАТНА РИБКА. ВКУСНА ЛИ Е РАЙСКАТА ЯБЪЛКА. КОЙ ЗА КАКВО ЖИВЕЕ
Двойката слухари и карираният близач го последваха като верни телохранители. Странни същества, защо не си гледаха работата, а все около човека се въртяха! Тукашните хора ли бяха ги научили така? Иначе планетата изглеждаше бедна на животински свят. Нямаше и насекоми във въздуха. Виж, това беше добре, защото те общо взето са досадни. А един рай с комари и оси не би бил никакъв рай. Имаше само цветя и храсти, храсти и цветя. И всичко цъфтеше толкова пищно и многобагрено, та чак изморяваше очите.
Като съзря пак лилавите камбанки и слънчево оранжевите топчици на Тили-тили, Ники мина уж разсеяно край него и крадешком си откъсна едно плодче: И ти ли, и ти ли? — нежно го укориха камбанките.
— И аз! — изплези им се той.
Тъй, тъй! — закимаха златните глави на слухарите.
Отвъдната горичка от високи храсти бе му приготвила изненада: по-широка река с истински вирчета. Изведнъж неудържимо му се прииска да се окъпе. Съблече скафандъра и седна в топлата вода, защото все пак беше плитко за плуване. Веднага около него се струпаха стотина рибки. Загледаха го с немигащи очи, приветливо му замахаха с перки и опашки.
На тази планета, изглежда, никой от нищо не се страхуваше. Но така би трябвало и да бъде. Защото един рай, в който някой от някого се страхува, също няма да е никакъв рай. Колкото и красиво да е в него.
Ники събра шепи и щом една от рибките любопитно влезе в капана им, я вдигна над водата. Излязло на въздуха, пъстрото същество замърда с устенца.
— Бър пиу пиу таф миии!
Каза го съвсем тихичко, но Николай я изтърва от изненада. А тя не избяга панически, както би сторила всяка земна риба. Завъртя се отново около коленете му. Хай да му се не види и планетата! Птиците и животните й бяха неми, а рибите говореха! Ех, да имаше сега способностите на Нуми! Дали не му каза, както в оная земна приказка за дядото и златната рибка: „Ако ме пуснеш, ще изпълня едно твое желание?“.
Той направи нов капан с дланите си и веднага извади същата рибка.
— Миууу пиф бърр таф пааа — задъхано му каза рибката.
— Добре де — рече й той. — Ще те пусна, но ако ми изпълниш едно желание. Не, три желания трябва да ми изпълниш!
— Бър пиу таф пааа мини! — отвърна рибката.
— Първо, онова за свиването на времето да не е вярно — заизрежда момчето. — И мама, и татко да са живи. И всичките ми познати да са живи. И на Нуми родителите да са живи. И… и… ние с Нуми да се върнем и винаги да сме заедно…
Той се сепна. Не бе ли поискал прекалено много? Сигурно и за най-могъщата рибка-вълшебница ще е невъзможно да промени цял закон на Вселената. Само я обърка и току-виж не изпълнила нищо.
Помисли си го и сега вече се засрами, че толкова сериозно бе се отнесъл към тая детска приказка. Хвърли я с думите: „Хайде, бягай да уредиш нещата!“, но се подиграваше на себе си. И побърза да излезе на брега.