Легна сред цветята, да го изсуши слънцето, а слухарите застанаха от двете му страни и го загледаха право в устата. Чакаха навярно да каже нещо, та веднага да кимнат.
— Да изям ли райската ябълка? — запита ги той и се пресегна към скафандъра.
Ами да, ами да! — окуражиха го златните глави.
Ники отхапа парченце от слънчево оранжевия плод. Вкусовете трудно се помнят и той бе забравил вкуса на земните райски ябълки, но този като че ли приличаше на него: малко на мокра кифла, малко на мушмула, малко на топъл пъпеш и загнил банан. Сигурно бяха ги нарекли райски ябълки само заради красотата им.
Той изяде добросъвестно, като истински изследовател, цялата топчица. После се загледа в небето, мислейки си, че онези старци може би не случайно танцуваха точно около Тили-тили и ядяха от неговите плодова. Розовите облачета изведнъж закръжиха във весело хоро, сякаш завъртени от силен вятър. Но никакъв вятър не бе излязъл и Ники разбра, че те играеха само в мозъка му. Плодът ли бе го омаял така?
Омайването беше приятно, а ето че и един странен гъдел тръгна от краката му нагоре по цялото тяло. Карираното прасе бе започнало да ближе мокрите му още стъпала. Не беше и гъдел — гъделът най-често е неприятен, а по-скоро една никога неизпитвана от момчето сладостна ласка. Тя се разливаше по цялата му кожа, пълнеше гърдите му с топлина и блаженство. Унасяше го на сън, но не и към истински сън го унасяше. Усещаше само, че му се иска да лежи така цял живот. В последния миг преди да заспи, той зърна под клепачите си пияните лица на старците, когато ги разбуждаше, и се уплаши. Едва събра сили да седне. Наоколо му всичко се въртеше и се смееше с милионите си цветове.
Ники припълзя до шлема и с мъка напъха главата си в него. Смукна лакомо от лекарствената тръбичка. Дори не забеляза дали от оная с противовирусния серум, или от другата — за болести и болки. Но само след няколко минути погледът му се проясни, а в мускулите му се върнаха прежните сили.
— Ей, близач — подвикна той, но не особено сърдито, защото се чувствуваше вече избавен от опасната магия. — Аз веднага разбрах, че не ти е чиста работата!
Не му е чиста, не му е чиста! — потвърдиха слухарите.
— Я се махайте всички!
Слухарите закимаха в съгласие, но не се махнаха. Карираното прасе също продължи да го гледа все така предано, докато той навличаше трескаво скафандъра си. Бе се разтревожил. Часовникът на лентата с уредчетата показваше нещо, но то бе времето на Пира и Ники още не умееше да се оправя с него, въпреки че Нуми бе му го обяснявала. Пък и на тая планета то сигурно не важеше. Как можа да остави момичето само? Ето какви опасности криеше тази райска красота наоколо! Едно плодче и някакво шарено прасе можеха да те пратят на оня свят…
Той се върна бегом, сподирен от досадните същества. Нуми го посрещна не по-малко разтревожена.
— Къде беше? Стори ми се, че ти се е случило нещо лошо.
— После ще ти разправям — отвърна й той задъхано. — Научи ли езика?
— Беден им е езикът — рече тя. — Два такива щях да науча досега. Друг път да не изчезваш така, чуваш ли? Щях да умра от безпокойство! Защо не се обади по шлемофона?
Тя истински му се караше, а на него, кой знае защо, му стана безкрайно приятно. Но по съвсем друг начин, не както онази опасна приятност, която го обзе след като изяде тукашната райска ябълка, а близачът се зае с краката му.
Старците слушаха равнодушно непознатия им език. Да слушаш не и чуждоземна, да слушаш чуждопланетна реч и това никак да не те вълнува — тук явно имаше нещо нередно. Мозъците им сигурно още тънеха в същата магия.
— Я превеждай — каза той на Нуми. — Уважаеми баби и дядовци.
— Ще им кажа само: уважаеми хора — поправи го момичето.
— Добре. Какво правите сега тук? Защо не сте при децата си?
Накичените като хавайски танцьорки старци отвърнаха вяло нещо, което в превода на Нуми гласеше: „Живеем“.
— Но иначе какво правите? — запита Ники.
— Молим се да живеем дълго — бе отговорът. Към него Нуми поясни, че те вярвали в някакво висше същество, което било ги създало.
— Аха, значи и бог си имате? Е, добре, имайте си го — каза Ники, а всички слухари наоколо повториха със златните си глави: „Добре, добре, имайте си го!“ — Но защо ви е да живеете толкова дълго?
— Ники — възпротиви се пиранката. — Непристойно е така да ги разпитваме. После ще ти обясня някои работи.
— Не, ти ги питай защо искат да живеят дълго! Какво ще правят?
Думите, произнасяни от Нуми, звучаха почти както звуците, които издаваше оная рибка в шепите му. Навярно тя изговаряше грубите му въпроси по-любезно.