Старците отговориха пак така хорово, но мързеливо, че живеели дълго, за да се сливат с красотата и истините на света.
Ники ги изгледа жалостиво. Те представляваха точно обратното на красотата. А сигурно и истините в помътените им мозъци бяха такива сбръчкани и стари. На Земята старците също се надпреварваха да живеят колкото се може по-дълго. Ядяха бебешки храни, билки разни пиеха и също не му беше ясно за какво им е такъв живот. Но те поне ходеха да пазаруват, за внуците си се грижеха, работеха туй-онуй, пък и на младини всеки бе правил нещо полезно за хората. А тези тук?
— И къде са тия истини, дето се сливате с тях?
— Вътре в тях били — отговори му Нуми.
— Ами че да дадат малко и на нас!
— Ники, пак им се надсмиваш! — укори го момичето.
— Не се подигравам. Но какво струват красотата и истините, щом не можеш да дадеш от тях и на другите? Това им кажи!
Нуми не им го преведе, въпреки че слухарите подкрепиха думите му с усърдно кимане.
— Няма ли да ни заведат поне при по-младите?
— Вече ги питах — отвърна Нуми. — Не искат да напускат красотата и истините.
И тя се изправи, казвайки нещо на старците, което звучеше като любезно сбогуване. Престарелите хавайски танцьорки обаче не пожелаха да излязат от блаженството си и да й отговорят.
4
ЗА КАКВО СЛУЖИ ИЗКУСТВОТО. ВИНАГИ ЛИ ТОВА, КОЕТО НИ СЕ ХАРЕСВА, Е ХУБАВО. НИКИ БИВА ОБЯВЕН ЗА ВЕЛИК МАЙСТОР
Из пътя двамата срещнаха още няколко такива групички пожълтели старци, които или танцуваха около Тили-тили, или вече тънеха в своето опасно блаженство. Ники й разказа за противното обезсилване, в което бе изпаднал, а Нуми пък му обясни, че тук хората смятали себе си за най-красивите и най-добрите същества на света. Господ бил ги създал по свой образ и подобие.
— Горкият — изсмя се Ники Лудото. — И той ли е толкова глупав и грозен?
Още по-изненадващо бе, че те също смятали себе си за потомци на Земята. Някога, много отдавна, господ изпратил свои пратеници да съберат най-добрите хора и да ги върнат отново в рая, та да ги запазят от злите и войнствени човеци. Оттогава те живеят тук, където винаги е красиво и топло и винаги има какво да се яде, защото растенията непрекъснато дават плод.
— И прасета им ближат краката, а птиците им кимат: Браво, браво, вие сте най-добрите и най-красивите — допълни земното момче.
Но пиранката отново го укори, загдето се подигравал на чуждите истини.
— Ха, няма ги! — възкликна той.
Карираното прасе с опасния език и двете райски птици липсваха. Сигурно бяха се убедили най-после, че не са желани спътници от двете непознати им същества.
Двамата изкачваха подножието на верига от хълмове, целите покрити със синьозелена, копринено мека трева. Цветята оредяваха, храстите ставаха повече, но и едните и другите бяха различни от онези в полето. Никъде не се виждаше и Тили-тили. Сред храстите обаче се замяркаха човешки фигури. Изглеждаха значително по-млади, а кожата им леко се зеленееше.
— Дали наистина са толкова добри, колкото си мислят? — рече тихо Ники и извади пистолетчето. — Да не вземат да ни нападнат тия диваци.
— Прибери го — скара му се Нуми, която никога не можеше да повярва в лошото. — Щом нямат врагове, значи не е имало и какво да ги направи лоши.
Пръв ги забеляза някакъв мъж в зелени бански гащета и се спусна към тях. Беше грозен, с голяма уста и дълъг нос, но се смееше и дружелюбно им забърбори нещо. Банските му гащета се оказаха изплетени от същата синьозелена трева, която газеха.
— Разбрах само, че иска да ни покаже нещо — каза Нуми и храбро тръгна подире му, а Ники, ще не ще, трябваше да я последва.
Мъжът ги заведе зад най-близкия храст, вдигна нещо от тревата и го завъртя пред очите им. И пак забърбори тихичко и напевно.
— Пита ни дали харесваме това? — преведе момичето.
Нещото приличаше на малко гобленче, изплетено от тревата и украсено тук-таме с главички на цветя. Нуми отвърна с няколко тукашни думи и грозното лице на мъжа засия.
— Какво му каза? — запита я нетърпеливо Ники.
— Че е много хубаво.
— А за какво служи?
— За нищо. Това било изкуство.
— Ей, ама значи и вие, пиранците, знаете да лъжете — рече Ники. — Защо тогава все ми се караш?
— Не съм излъгала. Щом той го е създал и го намира за хубаво, значи за тях е хубаво. Забравяш, че сме в друга цивилизация.
— Каква цивилизация са тия — отново се заяде земното момче. — У нас всяко дете в детската градина ще ти го направи по-хубаво!
Иззад храстите наизскачаха други мъже и жени, все голи, защото тревните им бански гащета трудно можеха да бъдат признати за облекло. Те в надпревара занавираха под носовете им подобни гобленчета или някакви неясни фигурки, също изплетени от трева и клонки. И всичките настояваха да им похвалят произведенията. Нуми едва успяваше да размени по някоя дума с някого в настъпилата дандания. Вече всички танцуваха и пееха, въртейки своите жалки произведения над главите си.