— А как се учат да бъдат добри? — заинтересувала се Нуми.
— Като премахват от себе си лошото, с което са се родили — отвърнало то. — Ние, по-големите, им помагаме.
— Ние също искаме да станем добри. Ще ни покажеш ли как става това? — казала му тогава Нуми и момчето се съгласило.
То извика нещо на децата и те веднага се подредиха по височина. Пред редицата им и зад нея застанаха по няколко от най-големите момчета и момичета и ги поведоха нанякъде. Нуми и Ники тръгнаха подире им.
— Много съм любопитна! — пошепна му тя.
Ники обаче не посмя да й признае, че, колкото и любопитен да бе към всичко на света, най-нелюбопитното нещо за него си оставаше тъкмо това. Не че никога не бе му се искало да бъде и той добър — искаше му се понякога и той дори правеше от време на време някакви опити, но това все пак си оставаше една твърде скучна работа. А който от вас някога специално се е старал да бъде добър, знае много добре, че отгоре на всичко тази работа изисква и не малко усилия.
6
СТАВА ЛИ СЕ ДОБЪР, КАТО БИЕШ ЛОШИТЕ. НИКИ ОТКРИВА НОВ ЗАКОН НА ВСЕЛЕНАТА. КОГА ЧОВЕКЪТ Е ЩАСТЛИВ, КОГА ГО ИЗГОНВАТ ОТ РАЯ
Тук обаче бяха си измислили много по-лесен начин да стават добри.
Колоната излезе на скрита сред храстите полянка. В средата й се издигаше хълмче-подиум, цялото покрито с най-разкошни цветя. Зад него пък през няколко метра стърчаха десетина човешки чучела, направени от клони и изсъхнала трева. Приличаха на бостански плашила.
Децата застанаха в полукръг, а голямото момче, което ги водеше, стъпи върху подиума с цветята. Каза им нещо тихичко, децата в хор го повториха. Момчето надигна разнозвучния си глас с хорът.
— Какво си приказват? — попита Ники.
Нуми не бе го разбрала, но по излъчванията на децата усещала, че е може би песен или заклинание, или някаква клетва.
Момчето от подиума извикваше все по-гръмко своите заклинателни думи, а хорът го повтаряше по същия начин, докато накрая всички закрещяха оглушително. Тогава момчето посочи с гневен жест плашилата и децата като побеснели се нахвърлиха върху тях. Ритаха ги, обсипваха ги с юмручни удари, ръфаха ги със зъби, изтърбушваха тревните им кореми и глави.
Чуждопланетните гости застинаха в недоумение пред грозната и смешна гледка. Момчето-водач слезе от своя подиум и дойде при тях. Каза им:
— Ето така става! На децата често им се иска да бъдат лоши, защото ние произхождаме от Земята и злото още се ражда с тях. А това са земляните. Те са грозни и жестоки, те са най-лошите същества на света.
— Виждали ли сте ги? — смая се Нуми.
— Не сме ги виждали, но знаем.
— Не разбирам. Щом не сте ги виждали, нито пък са ви сторили нещо лошо, защо трябва да ги биете?
— Защото те са нашите врагове!
Ники я побутна нетърпеливо да му преведе разговора. Тя се поколеба дали да му открие опасната за него истина, но нали не умееше да лъже, все пак добросъвестно му предаде всичко.
Земното момче не се уплаши.
— Кажи му, че аз съм от Земята и че никой там не им е враг. Там дори не знаят за тяхното съществуване.
— Още не бива, Ники! Може да се нахвърлят върху теб, както са освирепели сега.
— Нека посмеят! Ще им изкарам тая глупост през тъпите носове! — закани се земното момче.
Децата, и най-големите сред тях, бяха необикновено хилави. Сигурно не само с труд не се занимаваха тук, но и не спортуваха. А какви мускули ще направиш, като се тъпчеш само с плодове? Най-много да ти се надуе коремът като на оня фукльо там, дето още отначалото ги гледаше все навъсено. Ники усети, че ако се ядосаше истински, можеше всичките да натръшка, но вместо да им се ядоса, ги съжали. Заради глупостта им и скуката, в която живееха.
— Кажи им, че хората на Земята са добри и миролюбиви.
— И това няма да им кажа — рече Нуми. — Не е съвсем истина, Ники, пък аз не мога да произнасям лъжи, нали знаеш? Толкова хора видях у вас да се бият помежду си!
— Но нали трябва да ги вразумиш по някакъв начин? Като нямат други врагове, а толкова им трябва да се бият, да си измислят там някакви зверове! Защо хора, и то земляни?
Нуми се обърна отново към вожда на децата и го запита наистина ли те стават по-добри, след като набият земляните. И може ли изобщо човек да стане по-добър, ако бие някого? Момчето отвърна убедено:
— Така ние връщаме на земляните злото, което са ни дали. И ставаме добри един към друг.
Като го чу преведено, Ники не побърза да се засмее и изведнъж реши, че това всъщност не е толкова неразумно. Сигурно би било по-добре, ако и на Земята народите, вместо да се бият помежду си, като обявяват за свой враг ту тоя съсед, ту оня, да си направят чучела и тях да бият. Защото и на Земята всеки народ обявяваше себе си за най-умен и най-добър. Дали и това не беше закон на Вселената — глупостта навсякъде да е еднаква?