Нуми отказа да преведе думите му и поетът патриот я запита:
— А вие няма ли да ни кажете нещо, което ние да одобрим?
Тя с готовност се качи на подиума, като внимаваше да не стъпче цветята.
— Мили деца, ние се радваме, че се запознахме с вашата красива страна — започна тя тържествено и децата веднага изпляскаха по бедрата си. — Ние с моя приятел обиколихме много светове и се убедихме, че навсякъде е интересно. Но най-щастлив е човекът, когато непрекъснато се труди и опознава света. Ето защо ние сме готови да ви предадем нашите знания.
Децата одобриха и това. Изглежда им беше все едно какво им се говори. Важното бе от време на време да попляскат бедрата си.
— А на Земята ходили ли сте? — прекъсна я поетът и буцата на корема му пак зашава.
Момичето от Пира не можеше да лъже.
— Да. Там хората също се трудят и се учат, и създават изкуство, и търсят истините, и мечтаят да посетят другите светове.
Децата изръкопляскаха дори на тези и думи, сякаш никога не бяха смятали земляните за свои най-върли врагове. Но вождът им и поетът-патриот пристъпиха бързо към подиума и й подадоха ръка да слезе.
— Трябва веднага да си вървите! — каза й вождът.
— Нещо лошо ли сторихме? — обърка се момичето.
— Веднага, веднага, веднага! — изпя й поетът, а вождът направо я заплаши: — Иначе господ ще ви накаже! Хайде, вървете си!
Очите на Нуми се просълзиха и тя изхлипа:
— Пъдят ни.
Ники я дръпна от ръцете им.
— Тия ли? Значи другите са длъжни да одобряват всичко, а те? Хайде, стига сме им пречили да бъдат щастливи — и той се провикна към равнодушната детска редица. — Хей, зяпльовци, много ви здраве! Ауфидерзейн! Гуд бай! Ариведерчи! Досвидания!
Децата изръкопляскаха и нему, макар да не знаеха нито един от тия земни поздрави за довиждане. А Ники ги съжали, като видя посинелите им от пляскането бедърца. Добави:
— Па недейте да слушате толкова тоя ваш господ! Моят мъдър дядо казваше: Който всичко одобрява, лесно оглупява! Преведи им го, Нуми!
Дядо му, разбира се, никога не бе изричал такова нещо, но Николай Лудогорски от Земята с нищо не бе по-лош като поет от тукашния патриот с буцата на корема. И пожъна нови аплодисменти, щом Нуми им преведе думите му.
Не изръкопляскаха само по-големите момчета и момичета. Но и не се разгневиха повече. Само изпроводиха гостите си със замислени очи. А това изпълни Нуми и Ники с мъничко надежда. Защото, макар да нямаха зад себе си като дядото на Ники нито дълъг, нито труден живот, двамата вече знаеха, че човек става по-добър не когато бие враговете си и бързо се съгласява със своите приятели, а когато се замисли.
7
ТЪЖНА ЛИ Е КРАСОТАТА. А МОЖЕ БИ АДАМ И ЕВА НЕ СА БИЛИ ИЗПЪДЕНИ. НА НУМИ СЪЩО ИДВАТ ЛУДИ МИСЛИ В ГЛАВАТА
Щом прегазиха първата рекичка, двете райски птици цъфнаха край тях. Ето ви пак, ето ви пак! — радостно закимаха златните им глави. Дотърча отнякъде и карираното прасе, изплезило коварния си език. Ники още беше ядосан и се опита да ги прогони с българското „къш“ и с общочовешки ритници. Но те само се отдръпнаха на безопасно разстояние, а птиците сякаш му казаха с досадното си кимане: Пъдите ли ни? Нищо, нищо! И вас ви изпъдиха.
— Да имах сега една пушка — каза Ники, — щях най-напред да изтребя тия гадини, а после, като строя ония истиняри…
— Какви истиняри? — запита момичето, което вървеше омърлушено край него. — Не знам такава ваша дума.
— Ами тия, дето уж се стремят към истините, пък не дават дума да им кажеш.
— Буф, Ники — въздъхна Нуми, — кога ще престанеш най-после да мислиш за пушки и убийства? На Земята си правете каквото си знаете, но в космоса това е недостойно.
— Значи тия тук ти харесват повече, а? Остани си при тях тогава! Аз ще си ида на Земята — извика той и бързо закрачи встрани от нея, сякаш тръгна веднага за своята планета.
Нуми не обърна внимание на сръднята му. Сигурно бе прочела направо в мозъка му, че не е истинска. Каза замислено:
— Направихме грешка. Трябваше да почакаме да видим как ще ни изгони техният господ.
Красивите слухари потвърдиха отдалеч, че са сторили грешка.
— Много сте ми хубави — каза им момичето с прощална тъга. — Да бяхте и мъничко по-умни!…
Вярно, да бяхме и мъничко по-умни! — съгласиха се веднага златните глави на птиците. А карираното прасе пак й се похвали с дългия си език.
Тя се спря край храста с лилавите камбанки и слънчево оранжевите плодове. Погали една от клонките му.