— Чудно растение си ми ти! А ето че и за теб не разбрах какво си!
— И ти ли, и ти ли? — отвърнаха й лилавите камбанки с нежен звън.
Нуми продължи да се прощава с цветята, които гъсто обсипваха поляната. Милваше ги, шепнеше им нещо, вече на своя си език, може би за да не й се присмее земното момче. А то все пак й се присмя:
— Доста дълго ще трае, ако трябва да изредиш всичките.
Тя не се засегна.
— Мъчно ми е, че няма кой да ги обича. А сигурно и на тях им е мъчно. Не ти ли се струват тъжни?
Ники съвсем не намираше цветята за тъжни и щеше да й каже, че това пак са идиотически представи, но щом обхвана с очи цялата тази неземна красота, усети и в себе си някаква мъка. Май че и друг път бе изпитвал такова чувство.
— Така е — обади се тихичко пиранката. — Истински красивото винаги те прави тъжен.
Съвпадение ли беше, или тя пак бе отгатнала мислите му? И естествено му се прищя да й възрази.
— Не е така. Тъжен те прави чуждата красота. Когато ти я създаваш, тя те радва. Я по-добре викай Мало да си вървим!
— Виках го вече — отвърна Нуми и продължи да си тъгува. — И нищичко, нищичко не може човек да си вземе от тази красота! Ники, не искаш ли да останем? Да кажем на Мало…
— Ти си луда, ма! — кипна момчето. — Да не си яла от плода на Тили-тили?
— Луда ли е тази мисъл? — зарадва се пиранката, решила, че се е научила да й идват луди мисли в главата, както на Ники Лудото.
— Не луда, а глупава, идиотска! Какво ще правим тук?
— Но къде другаде да идем? Нямаме си вече никого, а тук е толкова хубаво! Ще си живеем като Адам и Ева от твоята приказка.
Тя легна замечтано сред цветята, сякаш да му покаже как ще си живеят. Ники я изгледа обезпокоено. Вярно, по-хубава Ева той сега не можеше да си представи и все пак трябваше да обясни на двата й мозъка, че това е чиста глупост.
— Слушай, моме пиранска — подхвана той уж весело, защото още си беше ядосан, — аз също бих останал, но ако имаше какво да правим. Да обработваме земята, да си построим къщичка, да отглеждаме полезни животни, да учим децата и така нататък. За тая работа обаче трябват инструменти. Иначе ще живеем като тия истиняри тука и бързо-бързо ще затъпеем като тях. Ти май не разбра добре легендата, която ти разказах. Припомни си: господ изгонва Адам и Ева от рая и чак след това се ражда човечеството. Значи в рая, дето всичко ти е дадено наготово, нищо не може да се роди. Човекът е станал тогава човек, когато се е научил сам да строи, да отглежда растения, да рисува, да пее, изобщо да прави онова, което животните не могат да правят.
— Но ти ми я разказа най-напред другояче — усъмни се Нуми. — Заради познанието бил ги изгонил.
Николай никога преди не бе разсъждавал върху смисъла на тази легенда за произхода на човечеството, но разпалено защити сегашното си хрумване:
— Точно така, заради познанието! Но ти ми кажи за какво служи познанието? Нали за да можеш да вършиш нещо? Щом Адам и Ева открили познанието, веднага разбрали, че не са като другите същества около тях и решили, че трябва нещо да правят с това познание. И ако искаш да знаеш, никакъв господ не ги е изпъждал! Те са плюли на неговия скучен рай и сами са си отишли да си създадат един свят за себе си и за бъдещите си деца!
— Хей, Ники — радостно извика пиранката, — така приказката стана много хубава! Преди все не разбирах как може да те пъдят, защото си поискал да узнаеш нещо. — Тя помълча няколко секунди и въодушевено плесна с ръце. — Знаеш ли, че и на мен ми дойде една луда мисъл в главата? Ще кажем на Мало да ни отведе бързо на Пира или на Земята, да си вземем инструменти. После той ще ни намери някоя безлюдна планета и ние ще създадем на нея друго човечество. По-хубаво и от Земята, и от Пира! Луда ли е тази мисъл? — запита го тя и явно много й се искаше да бъде похвалена.
— Луда е колкото си щеш! — засмя се Ники. — Кажи му я!
Но нямаше ли и всезнаещият Малогалоталотим да се изсмее над вярата им, че биха могли сами да създадат един цял нов свят?
Не, той нито се изсмя, нито пък отвърна нещо определено на момичето, което се опита да му внуши своята луда идея. Той легна кротко над цветята, сякаш се боеше да не ги смачка, прие двете деца в себе си и ги понесе към други далнини на Вселената.
8
КОЛКО ТРАЕ СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИН НОВ СВЯТ. КОЕ ПРОМЕНЯ ЧОВЕКА. КАКВО ПРАВЯТ МИСЛИТЕ, КОГАТО СА ГОЛИ
Всеки, който е пътувал по света, знае, че и най-интересното пътешествие постепенно става мъчително, ако в края му не лежи една примамлива цел. Ето защо Нуми и Ники отлетяха от красивата планета без огорчение, че са били изгонени. Те имаха сега към какво да се стремят и затова веднага се свиха в окото на Мало, за да видят дали той ще изпълни желанието им.