— Нуми, не бива да плачеш — побърза да извика той. — Всичко ще стане много хубаво, ще видиш!
— И на теб ти се плаче! — възрази момичето.
Нямаше смисъл да го отрича, то и без изкуствен мозък можеше да се отгатне.
— На мен ми се плаче от яд. Заради ония глупаци там! Такава хубава планета им се е паднала, а те живеят като най-дивите диваци. А и по другите планети беше същото. Дива работа! Ама, изглежда, си е закон на природата никоя цивилизация да не иска да се поучи от другите. Пък да се плаче заради законите на природата е глупаво, нали?
Той щеше да измисли още неща, за да я утеши, но тя го прекъсна с една закачлива усмивка.
— В своя дълъг и не лек живот, Ники, аз съм се убедила, че именно затова всеки сам трябва да си намери своята планета и да си я обзаведе както на него му се иска.
Какъв чудесен приятел беше това пиранско момиче! Вместо той нея, тя него успя да утеши. Колко хубаво щеше да бъде, ако се сбъднеше онова, което си пожела пред рибката! Ако си намереха своята планета, ако завинаги останеха заедно…
Още много хубави неща си помисли Ники за нея, забравил, че изкуственият й мозък все още е включен. Разбра го, когато тя внезапно го подкани:
— Хайде, кажи ми всичките тези неща с думи!
Момчето почервеня, сякаш наблизо бе избухнала някоя червена звезда. Пък сега наблизо нямаше червени звезди.
— Видя ли, ако и аз имах такъв мозък, нямаше да ме караш да го повтарям!
— Пак щях да те карам — не го остави тя. — Не може без думи, думите са по-важни!
— Е, голяма глупост изтърси! Думите били по-важни от мислите! Безсмислени думи колкото си щеш!
— Буф, Ники, голям си спорлю! Глупави мисли има колкото си щеш, но глупави думи няма! Те са такива, каквито ги направят мислите. Те са само облеклото на мислите. Как ще съществуват мислите без думите?
— Ще стърчат голи и ще треперят от студ — засмя се Ники, защото иначе трябваше да се признае за победен.
Нуми допълни с предишната си мила усмивка:
— И ще се чувстват самотни и тъжни, като не могат да се облекат в хубави думи, за да се покажат някому.
Много поетично го каза. И сигурно сама си го измисли, защото изкуственият й мозък е пълен само с формули и закони. Той едва ли можеше да разбере защо е толкова важно за едно момиче да се покаже някому в хубави дрехи и с хубави думи.
— Хайде, Ники, кажи ми онова, което си помисли одеве! Кажи го, моля те!
— Вие, момичетата, сте голяма досада — ядоса се Ники. — Като си навиете нещо на пръста…
Нуми объркано погледна пръстите си. Пак се бе сблъскала с непознат за нея земен израз.
— Кажи ми поне какво си казал на тази риба, която видях в представите ти, защото не го разбрах добре! Тя умееше ли да говори?
Това, естествено, момчето съвсем пък не можеше да й признае, затова извика:
— Ей, ако всички на Пира питат така, няма да ви стъпя на планетата, така да знаеш! Я по-добре виж къде се намираме, защото излязохме вече от тунела!
Нуми сигурно бе усетила, че заканата му е шеговита, защото не се обиди. Само се усмихна мъничко хитро и мъничко виновно, а после се загледа през окото на Мало.
Шареният звезден тунел наистина бе се разтворил в мастилото на космическото пространство. Отново бяха изгрели отделните звезди и звездните купове, и разноформените галактики. Внезапно Нуми силно се задъха и засочи ту с едната ръка, ту с другата.
— Ники, Ники! Това небе ми е познато! И онова съзвездие там, и другото до него…
— Да не би… — не посмя той да изрече предположението си.
— Пира — скочи момичето. — Отиваме към Пира!
А Николай Лудогорски добави едно земно „ура“. Той не знаеше, естествено, как ще го посрещне тази чужда цивилизация и какво ги очаква там, но щом тя раждаше момичета като Нуми, сигурно всичко на нея щеше да е чудесно.
9
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ОТКАЗВАМЕ ОТ ДУМИТЕ. РАДОСТ И БЕЗКРАЙНА МЪКА. КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Планетата беше обвита в синьо-розов воал, но скоро през него запрозираха континенти и морета. Нуми радостно назоваваше имената им — все мъчни за запомняне, а много приятни със своето звучене. Ники обаче изпитваше безпокойство.
— Оттук би трябвало да се виждат вече големите градове.
— Ние нямаме градове като вашите — успокои го Нуми. — На Пира живеем сред горите и в планините, и на плуващи островчета в моретата. А цялата индустрия е на близките пустинни планети. Така си пазим природата чиста.
Но тревогата на момчето не се разсея. То не бе забравило, че според науката тук и на Земята трябваше да са изминали може би цели столетия и всичко ще се е променило. Нуми отгатна състоянието му и продължи да го успокоява, а навярно успокояваше и себе си.