— Я! Я! Я! — извика Николай, осъзнал, че го запитаха на руски и неудържимо се разплака, чул тази толкова близка му земна реч.
— Володя, слышишь? Плачет там кто-то, что ли? — рече някому същият глас, който се оказа глас на момиче.
Въпреки това Николай извика:
— Плачет, плачет!
— А почему? — спокойно се учуди момичето, което сигурно се намираше някъде на топло и защитено.
— Я, я, я… сам! — заекна Ники безпомощно. Ако беше залягал в училище повече над руския език, щеше веднага да обясни какво му се е случило.
Момичето му каза нещо, което той не разбра, и трябваше да си признае:
— Не понимаю.
Тогава момичето изрече на друг език, май че беше английски, поне така му прозвуча, а Ники повтори на руски:
— Не понимаю. Я болгарин.
И тогава се случи ново чудо. Момичето се засмя:
— Българин ли? А защо, драги българино, не плачеш на български, та веднага да те разбера?
Подигравката беше твърде жестока, но Ники примря от радост, защо то тя беше произнесена на родния му език.
— Хей, защо млъкна — подвикна момичето в ушите му. — И защо си решил да плачеш по радиото?
— Аз съм сам — обърка се Ники. — Съвсем сам и не знам…
— Намери си приятелка и няма да бъдеш сам — пак се засмя безсърдечното момиче. — Кой си ти изобщо?
— Николай! Николай Лудогорски и… и…
— Не познавам такъв? Откъде говориш?
— Не знам. Някаква чужда планета…
Това кой знае защо възмути момичето:
— Хей, какъв си ти такъв? Руски не говориш, английски не говориш, плачеш като бебе, а отгоре на всичко не знаеш и къде се намираш! Да не си паднал от небето, както казваше прабаба ми?
— От небето, от небето! — горещо я увери Ники, а с това само предизвика новия й смях.
— На главата си ли падна? И на коя точно планета, казваш?
— Не знам — отвърна Ники. — Тук е много тъмно и няма въздух, и е ужасно студено.
Момичето продължи да му се подиграва:
— Виж ти, какво съвпадение! И при нас е същото. А с какъв предавател работиш?
— Не знам. Той е в шлема ми.
— Ето че и това не знаеш. Много си ми странен ти, Николай. Но щом радиото е в шлема ти, значи не си на друга планета. Шеги ли си правиш, или си се загубил някъде?
Ники съобрази, че ако кажеше истината, тази присмехулница съвсем нямаше да му повярва и затова й отвърна, че се е загубил и че се нуждае от помощ. Този път момичето търпеливо го изслуша. После каза на руски на също невидимия Володя да събуди брат му — което Ники разбра — и добави:
— Почакай малко! Ще те намерим. Но ако си правиш шеги с нас, ще те хвърля в най-дълбокия кратер на Луната, така да знаеш!
Заплахата беше изречена доста сериозно, но Ники й се зарадва. Значи се намираше на Луната, която все пак беше близичко до родната му Земя. А отгоре на всичко на нея имаше и българи! Изглеждаше невероятно, но щом, според науката, тук ще са изтекли столетия, то трябваше да е естествено. Нали още преди да отлети с Мало, България си имаше вече свои космонавти! Да, добрият и всезнаещ Мало все пак бе се погрижил той да попадне сред свои хора.
2
И СЪС СЪНАРОДНИЦИТЕ НЕ ВИНАГИ Е ЛЕСНО ДА СЕ РАЗБЕРЕШ. АКЦИЯ СПАСЯВАНЕ. СТРАННАТА ЛАГЕР-ШКОЛА
Не след дълго в шлемофона му се обади един малко сънлив мъжки глас. Също на български:
— Хей, момко, какво е станало с теб? Къде се намираш?
— Не знам — отвърна Ники. — Около мен е пълна тъмница. Някакви планини се виждат наблизо.
— Нямаш ли карта, компас? За пръв път ли си на Луната? С какво си дошъл? Кога?
Мъжкият глас го обсипа с тия въпроси, сякаш му се караше. Николай пак си помисли, че ако му каже за Мало, няма да му повярват и отвърна:
— Моля ви, спасете ме! После ще ви разкажа всичко.
— Как си с въздуха? — запита този път мъжкият глас по-разтревожено, а Ники се зарадва, че може да се похвали:
— Имам предостатъчно. И храна, и вода…
— Тогава ще отложим за другия месец — засмя се мъжът. — Щом си така добре запасен.
— Моля ви, бързо! Бързо! — уплаши се Ники.
— Села — обърна се мъжът към момичето, което първо бе чуло повика му за помощ. — Обяви тревога в групата! Три машини! Изгответе план за търсене с пеленгатори, да видя дали ще можете. А ти, момко — рече той на Ники, — стой включен на тази вълна и не мърдай от мястото си. Светлина поне имаш ли?
— Имам фенерче. Много е силно!
— Фенерче ли? — сякаш не разбра думата мъжът. — Добре, запали там каквото имаш и се обаждай от време на време, та да засечем посоката. Аз ще ти кажа кога.
Шлемът му изпука тихичко и замлъкна. Около него отново стана страшно, но не както преди. Ники се загледа към звездите и сега съзря две-три необикновено едри, които се движеха с голяма скорост. Дали това не са вече звездолетите, с които пристигат да го търсят? Звездите обаче бързо отлетяха и се скриха зад зъбера на планината. Тъкмо в този миг обаче мъжкият глас отново се обади: