— Хайде, качвай се — подвикна Села. — Ще се опитаме да вдигнем тая глупава машина.
Ники се отправи към люка, съзря пътьом захвърлените празни кислородни апарати и ги вдигна, спомнил си, че в космоса не бивало да се изоставя никаква техника. Села ги пое, после го хвана за китката и го издърпа вътре. Затвори люка подире му. Ники седна на първата седалка. В слабата светлина се виждаше само гърбът на другото — момче или момиче, — което седеше пред командния пулт. Треперенето на седалката се усили.
— Ще тръгнеш, ще тръгнеш! — закани се весело българката.
Ники надникна през илюминатора. Навън бе станало светло от проработилите мощни прожектори на лунолета. Черната стена на кратера се раздвижи, затанцува. Лунолетът сякаш се катереше по нея с кривите си крака. След няколко мига тя се дръпна окончателно и откри безнадеждната пустош на лунното поле.
Който е ходил в ученическите лагер-школи на Земята, знае, че те винаги се намират в някоя много хубава местност, а тук като че ли нарочно бяха избрали най-грозното място на Вселената. Ники чак се разтрепера пред спомена си как бе стърчал самичък сред това прашно и каменно поле, надупчено от черни кратери, и си помисли, че трябва доста да си помисли дали и занапред да остане в тоя странен учебен лагер.
6
ЧАСОВЕ ЗА ОБРАТНО. КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРИНАДЛЕЖИШ НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. КОМУ КАК ИЗГЛЕЖДА ЗЕМЯТА
Странният млад възпитател ги посрещна сам в хангара на базата. Той се ръкува със сестричката си и момчето, което водеше катастрофиралия планетолет. Изглежда, ги поздравяваше за бързото отстраняване на повредата. После двете деца се върнаха в планетолета да го дооправат и заредят за следващите полети, а Ники чу най после гласа му и в своя шлемофон:
— Как е, дядо Николай, доволен ли си от приключението?
Ники долови в думите му насмешка.
— Всичко това… на сериозно ла беше?
— Несериозно ли ти се видя?
— Не, но…
— Ще ти кажа. Само планетолетът бе повреден предварително и нарочно. Останалото си беше истинско.
— Но нали имаше и ранени! — възмути се Ники.
— Дребна работа! Бързо ще им мине. Важното е, че децата проведоха отлично спасителната акция.
— Но ако някой беше загинал? — не отстъпи Ники, все още смутен от поведението му на ръководител и възпитател.
Двамата вървяха по шлюзовия коридор и Сашо му отговори чак когато влязоха в помещението, където се сваляха скафандрите. Каза, вече без шлем на главата ся:
— Тук си имаме един електронен мозък, който предварително изчислява какво може да се случи и какво трябва да се направи. От него се учим. Но ти не се стеснявай да критикуваш, ако нещо не ти харесва при нас. Сигурно не така сте си представяли някога бъдещето.
Николай не помнеше как бе си представял по-рано бъдещето, но, щом влязоха в трапезарията, се изправи пред нещо действително невъобразимо. Повечето от децата седяха или лежаха на пода в разни изкълчени пози. Други висяха по корем през пейките, а малките чинии с храната пък бяха на пода. От кухнята тъкмо излизаше едно от момчетата, но вървеше… на ръцете си, а таблата с няколко чинии носеше с крака. И никой не се стресна от влизането на ръководителя, нито пък той намери нещо осъдително в хулиганското им поведение. Дори им подвикна весело на руски език: „Не ви желая добър апетит!“.
Отвърнаха му със задружно ръмжене, а той каза на български:
— Ако искаш да се храниш сега като нас, избери си някоя такава поза! — И сам седна върху петите си на един стол край масата.
Ники предпочете да седне на съседния стол както бяха го учили на Земята. Дежурният по кухня сви крака, за да свали таблата пред тях, подкани ги на руски:
— Моля, не си взимайте!
Много странни любезности си разменяха тия тук, ходейки и ядейки надолу с главата! А Ники тъкмо бе започнал да се възхищава от тях. Объркан, той не посмя да посегне към таблата, изчака да види какво ще направи неговият сънародник. Сашо си взе една от чинийките и две сухарчета. Тогава той направи същото, но напразно потърси лъжица или вилица. Огледа се. Децата загребваха със сухарчетата от жълтеникавата кашица. Загреба и той, но гладът го накара да сдъвче цялото сухарче още с първото загребване. Сашо му рече:
— Ти май доста си гладен! Поискай си допълнително.
Ники загреба с второто сухарче и тъкмо съобразяваше как да помоли на руски циркаджията-сервитьор, онзи извика: