— Който не иска допълнително, да си вдигне левия крак.
В трапезарията се размахаха един куп крака, но бяха все десни. Това му се видя толкова идиотско, че не можа дори да го разсмее. Момчето дойде при него, отново сгъна крака и таблата се озова под носа му.
— А, не, не, благодаря! — обърка се Ники, макар да му се щеше да грабне цялата табла.
Беше късно да се поправи и защото децата едно по едно захващаха опразнените чинийки между ходилата си, изправяха се на ръце и така ги отнасяха към кухнята. Ники имаше чувството, че се намира в лудница. Александър обаче навярно отгатна най-после състоянието му и рече:
— В космоса може да се случи човек да яде и в още по-необичайни положения, ако изобщо има какво да яде. Затова тук в лагера ние се учим още да заемаме колкото се може по-малко място в пространството, да дишаме по-малко, да ядем по-малко, да бъдем спокойни във всяко положение. Но като идеш оттатък, ще ядеш колкото и каквото си щеш.
— Къде оттатък? — зарадва се Ники, решил, че е някъде наблизо.
— На другата страна на Луната. Ние там живеем. Ако искаш, ще те изпратим още сега, но на децата ще им бъде мъчно. Те само изглеждат сега равнодушно, защото в дневния режим, както ти казах, ние се тренираме да бъдем спокойни и сдържани.
Той слезе от стола, взел празната си чинийка в ръка.
— Защо не опиташ като тях, а?
— На ръце ли? — изненада се Николай, че го караха да върши същите детинщини.
— Полезно е. Кръвта се раздвижва. Пък щом си бил в космоса, знаеш, че там няма горе и долу. Ще можеш ли?
Насмешливият въпрос го амбицира. На Земята Ники бе го вършил стотици пъти, а тук сигурно щеше да бъде още по-лесно. Той се спусна смело напред, опря длани на пода и изхвърли краката си нагоре. Но тук не беше Земята, тук всичко тежеше шест пъти по-малко и той се пльосна по гръб. Добре, че трапезарията бе се опразнила, та никой не го видя! А студентът не се засмя.
— Не така силно!
Вторият опит също щеше да излезе несполучлив, но Сашо навреме го подпря в кръста. Помогна му да запази равновесие, събра стъпалата му и постави върху тях двете празни чинии една върху друга.
— Бягай сега да ги измиеш!
Ники се съсредоточи, за премества ръка след ръка по пода и скоро тръгна по-уверено. Тук наистина се ходеше на ръце по-леко, отколкото на Земята. И всичко щеше да мине благополучно, ако в трапезарията не бе се втурнала закъснялата Села.
— О! — извика тя. — Това е възмутително! Да караш стария човек да ходи на ръце!
Ники се залюля, поразтвори крака за равновесие, забравил чивиите и те с весел звън хукнаха из трапезарията. Момичето се запревива от смях, а той скочи на краката си със зачервено от нахлулата в него кръв лице.
— Села, не се дръж прилично — смъмри я пак по този странен начин брат й. — И недей да вдигаш чиниите!
— Не слушам! — отвърна тя и веднага доказа, че няма да изпълни нареждането.
Хвърли се на ръце и удивително бързо изтича към едната чиния, спряла се чак в отсрещния ъгъл на голямото помещение. А там направи нещо, което си беше същинска циркова акробация: изви се в заден обръч и вдигна чинията със стъпалата си. За секунда остана само на дясната си ръка, взе с лявата чинията от краката си, захапа я с уста. После по съшия начин отиде при втората чиния, грабна и нея с краката си и победоносно се отправи към кухнята.
— Не се смущавай — обясни брат й на смаяното момче. — Обедът и обедната почивка при нас са и часове за обратно. Така ги наричаме. Тогава правим и говорим обратното на това, което иначе правим и говорим. Така е по-весело.
— И сигурно също е много полезно — предпазливо се обади Ники Лудото, който още беше ядосан заради падането на чиниите, но Сашо сякаш не чу подигравката му.
— Полезно е. Бъдещият жител на космоса трябва винаги да е готов да се срещне с неща, които противоречат на човешкия разум.
И Ники му даде право. Та нали двамата с Нуми сами бяха видели толкова неща, които противоречаха и на трите им разума заедно! Той се препъна, застана този път съвсем уверено на ръцете си и попита отдолу:
— А сега накъде няма да вървим?
Сашо стоеше вече по същия начин край него.
— Браво! Скоро ще станеш отличен ученик при нас. Извинявай, грешка! Трябваше да кажа: скоро няма да станеш отличен ученик. Назад към спалнята!
И зашляпа с длани към спалното помещение, а Ники го последва, едва сдържайки смеха си. Не, тия деца тук наистина си живееха доста забавно, а и техните ръководители изглеждаха славни момчета!
Часовете за обратно продължаваха и в спалнята, защото никое от децата не лежеше в койката си. Едни стояха на главите си като древните йоги. Други седяха с кръстосани крака. Един дори бе качил крака си на врата, а неколцина висяха като обесени на някакви куки по стените. Имаше и такива, които така бяха се сгънали на пода, че приличаха на захвърлени купчинки дрехи. И това ако е почивка! — рече си Ники, но студентът-ръководител извика на руски: