Сашо обаче прекъсна отчаяните му опити да определи какво явление наблюдава. Пак засочи с ръка:
— Виж онези звезди, дето се движат с такава скорост! Ето, там и там, и там…
Ники бе ги видял вече още при пристигането си на Луната и правилно бе отгатнал, че са създадени от човека.
— Това са космическите градове, за които ти говорих — заобяснява му студентът. — Не всички се виждат оттук, само най-близките. А онова там, яркото петно, виждаш ли го? Ей там, където върви едновременно с онзи град! Там сега се строи първият звездолет. Сглобяват го направо в космическото пространство, защото е много голям.
Ники чак се задъха от вълнение. Звездолет? Значи ще лети към звездите? Запита:
— А кога ще тръгне?
— Може би след три-четири години — разочарова го Сашо.
Ники отново погледна към Земята и я видя да бяга сега като опарена от слънцето. Огненият сърп от едната й страна бързо нарастваше и скоро то отново заизсипва безмилостния си огън върху Луната, а светлината му погълна далечния звездолет.
— Хареса ли ти? — запита го Сашо.
— Да — отвърна Ники вяло, но студентът-педагог отгатна настроението му.
— Ако решиш да се върнеш на Земята, ще си намериш нови приятели. Сега там е много красиво и хората са добри, и всичко…
— Да, да — прекъсна го Ники. — И ще ме турят в музея, както ти прашката ми. Кажи им да ме вземат на звездолета.
— С него ще отлетят специално подготвени хора. А това, за музея, го избий от главата си!
— Но аз мога да ги отведа на Пира!
— Знаеш ли къде е?
— Не знам — призна си Николай.
Студентът обаче не му се присмя.
— Ще предам на комисията желанието ти. Може пък наистина да им бъдеш полезен за полета. Но тогава ще трябва да останеш на Луната, за да се пригоди целият ти организъм към космоса и много, много да се учиш.
— Ще се уча! — заяви твърдо Николай и внезапно изпита една отдавна невкусвана радост.
Чак му се прищя веднага да седне на чина. И това беше напълно разбираемо. Защото, който от вас е отсъствал по някаква си причина дълго време от училище, знае, че винаги накрая му е домъчнявало за чина, за съучениците, пък и за някого от учителите.
9
НИКИ ОТКАЗВА ДА БЪДЕ ВИДЕН ГРАЖДАНИН. КАК ИЗГЛЕЖДАТ МЕЖДУЗВЕЗДНИТЕ РАЗГОВОРИ. ИСТИНИТЕ СА ЖЕСТОКИ
Работата започна истински след като се вървяха в института. Николай трябваше най-подробно да разкаже своята история. Прекъсваха го, караха го по няколко пъти да обяснява някои неща, да рисува Мало отвън и отвътре.
Той не беше силен в рисуването, но общо взето и сомо хапиенсът се получи, както бе го запомнил, в гигантските животни, и карираните близачи. Помогнаха му много диктовките, които бе правил в записния апарат на пиранския скафандър. Виж, звездните хора и ония от райската планета почти не се различаваха на рисунките му, а в действителност никак не си приличаха. Но той не умееше да рисува човеци.
Най-много го измъчиха с разпита как са били разположени звездите, когато Мало е отивал към някоя от планетите, особено към Пира. Показваха му и различни звездни карти, но това Ники Лудото най-малко можа да си спомни. Та и до звездите ли му е било тогава! Но сега той разбираше колко важно е то за бъдещия път на звездолета и се ругаеше наум, че не е бил по-наблюдателен.