— Можеш да си откъснеш ей от онова дърво — посочи му Александър. — А докато дъвчеш, аз ще ти обясня, щом още не ти е ясно.
Ники веднага си избра най-голямата от лунните ябълки; само от тях му разрешаваше засега младият възпитател да яде. Но веднъж да свикнеше стомахът му, щяха да видят кухненските им роботи какво значи ядене!
— Този спътник на Юпитер, гладнико — засмя се Сашо, като видя как момчето лакомо заръфа плода, — се намира на около петстотин и трийсет милиона километра от нас. Както виждаш, никакво разстояние, ако го сравним с разстоянията между звездите, нали? Но ето че моето повикване ще стигне, с разните му там препредавания, за цял час, въпреки че се движи с най-голямата скорост, със скоростта на светлината. Ако веднага намерят майка ми, тя ще ни погледа на екрана, ще изслуша думите ми, а после ще отговори. Но нейният отговор ще дойде тук пак след близо един час…
Той се разхождаше бавно по тясната алея между цветята, а Ники бе спрял да дъвче, затаил дъх в една ужасяваща догадка.
— Представи си сега как би изглеждал твоят разговор с Нуми! Да приемем, че Пира не е много далеч, че е например само на двайсет светлинни години от нас. Нали знаеш, че разстоянията между звездите се измерват с времето, което ще извърви светлината до тях? Иначе в километри е невъзможно дори да се напишат, толкова са големи. И така, като й кажеш сега оттука: „Мила Нуми, искам да ти представя моя нов приятел от Луната Сашо Диев“, в най-добрия случай твоята Нуми ще ни види на екрана си след двайсет години. Значи тя ще бъде вече трийсет и две-три годишна жена. Пък на екрана й ние ще бъдем, аз — на двайсет и една, ти — на четиринадесет. Какво ще ни отговори тя, дядо Николай, представяш ли си? Ще рече: „Много ми е приятно, Ники, да се запозная с приятеля ти. Чудесно момче изглежда! Жалко, че е толкова млад, иначе като нищо бих се омъжила за него…“
Онова, което Ники преглъщаше, бяха вече само сълзи, но младият му възпитател вървеше пред него и не ги забелязваше. Продължи да си говори все така нехайно весело:
— Добре, ама, дядо Ники, за да я видим и чуем, ние ще трябва да дойдем тук пред екрана след още двайсет години, тоест, след четиридесет. Значи ти ще бъдеш вече на петдесет и четири, пък аз ще карам шейсет и втората. Е, добре, ние ще се порадваме на тази хубава трийсет и три годишна жена и ти ще й кажеш огорчено: „А, Нуми, защо така? Не ме ли обичаш вече? Аз искам да се оженя за теб. Я го виж тоя Сашо какъв е дъртак!…“ Да, но докато нашите образи и твоите думи стигнат при нея, тя ще е навършила седемдесет и три години и ние пак ще й се сторим млади като кандидати за женитба. И сигурно ще ни се изсмее: „Стара съм вече за вас, мили деца! Я дайте да си говорим за нещо друго!“. Нейните думи обаче, драги Ники, ще дойдат при нас след още четиридесет години, когато ти ще бъдеш на деветдесет и четири, а пък аз много ще се обидя, че някаква си седемдесет и три годишна пиранка ми вика така. Но ако й отвърна: „Я не се занасяй, какво мило дете съм ти аз, като съм на сто и една години!“, тогава пък тя ще се разсърди, защото ще го чуе, когато ще е станала на сто и трийсет, а старците са много раздразнителни. И ще ни се разкряка тая грозна столетница… Добре, че ние с теб вероятно няма вече да я чуем, защото, за да я чуем, ще трябва да живеем още четиридесет години, пък такава възраст рядко се достига…
Ники се задави с парченцето от лунната ябълка, което още лежеше непреглътнато в устата му. Сашо се обърна, видя го да кашля и да бърше сълзите си, но сигурно не се досети, че те са от нещо друго, не от кашлицата, защото доста безсърдечно завърши своя разказ:
— Ето така изглеждат междузвездните разговори, мили Ники! Доста са мъчителни, повярвай ми! Ами ако Пира е, както повечето други светове, на стотици или хиляди години далеч от вас? Тогава пък разговорът изобщо няма да се състои. Разбра ли сега?
Ники бе престанал да го слуша, оглушал от кашлицата и от мъката си, но младият му учител казваше истината. А истините, за жалост, най-често са безжалостни към нас. И който от вас се е опитвал да води разговор с някое момиче от друга звезда, не в мечтите си, а по радио или телевизионен предавател, той ще потвърди, че това е наистина мъчителна история.
10
ДИВАЦИ ЛИ СА ХОРАТА ОТ МИНАЛОТО. ЗЕМЯТА ЗОВЕ ПИРА И ОТНОВО СЕ ПОЯВЯВА ЗАГАДЪЧНИЯТ МАЛОГАЛОТАЛОТИМ
Майката на лунните му приятели още повече разстрои момчето. Тя се появи на големия цветен екран така по майчински развълнувана, че отново му се доплака. Каза най-напред много мило: „Здравейте, момчета!“, и чак след това се обърна към сина си: