От време на време я наричаме Котенце, защото така й казвах, когато се роди: приличаше на кльощаво, плешиво котенце.
Ние сме трите момичета Сонг. Преди бяхме четири. С мама, Ив Сонг. За татко беше Иви, за нас „мама“, за всички останали — Ив. Сонг е, беше фамилното име на мама. Нашето фамилно име е Кови — като Бови, а не като Боуви. Ние се наричаме момичетата Сонг, а не момичетата Кови, защото мама все казваше, че цял живот щяла да си остане момиче Сонг, и Марго каза, че и ние така трябва да направим. Сонг е презимето ни, освен това ни отива повече от Кови, защото сме повече корейки, отколкото бели. Поне ние с Марго; Кити прилича на татко: косата й е светлокестенява като неговата. Хората казват, че аз приличам най-много на мама, но на мен ми се струва, че Марго прилича най-много, защото има високи скули и тъмни очи. Вече минаха почти шест години и понякога имам чувството, че довчера е била с нас, а друг път — че никога не е съществувала, освен в сънищата ми.
Онази сутрин тя миеше пода; той блестеше и къщата миришеше на лимон и на чисто. Телефонът в кухнята иззвъня, тя изтича да го вдигне и се подхлъзна. Удари си главата в пода и изпадна в безсъзнание, но когато се свести, беше добре. Това бе нейният момент на просветление. Така го нарекоха. Малко по-късно я заболя глава, легна на дивана и повече не се събуди.
Марго я намери. Тогава беше на дванайсет. Тя се погрижи за всичко: обади се на 911; обади се на татко; каза ми да се погрижа за Кити, която беше само на три. Аз й пуснах телевизора в стаята за игра и седнах до нея. Аз свърших само това. Не знам какво щях да направя, ако Марго я нямаше. Тя е едва две години по-голяма от мен, но най-много на нея разчитам.
Когато възрастните научат, че татко сам отглежда три момичета, клатят глави с възхищение, в смисъл „Как се справя? Как се справя с всичко сам?“. Отговорът е Марго. От самото начало тя е организаторът, всичко е спретнато надписано, планирано и подредено.
Марго е добро момиче и предполагам, че с Кити следваме примера й. Никога не съм мамила, не съм се напивала, не съм пушила, дори не съм имала гадже. Понякога подкачаме татко, че е късметлия, задето има такива добри момичета, но истината е, че ние сме късметлийките. Той е много, много добър баща. И полага големи усилия. Невинаги ни разбира, но се опитва, а това е важното. Ние, трите момичета Сонг, си имаме негласно споразумение: да улесняваме живота на татко възможно най-много. Но може би не е чак толкова негласно, защото Марго често казва: „Тихо, татко трябва да поспи, преди да се върне в болницата“, или: „Не занимавайте татко с това; направете го сами“.
Питала съм я какво щеше да бъде според нея, ако мама още беше жива. Дали щяхме да прекарваме повече време с корейските ни роднини, не само на Деня на благодарността и на Нова година? Пий…
Марго не вижда смисъл да предполага. Това е нашият живот; няма полза да се питаме „ами ако“. Никой не може да ти отговори. Аз се опитвам, наистина, но ми е трудно да приема този начин на мислене. Винаги се чудя какво щеше да бъде „ако“, какво щеше да стане, ако бях поела по другия път.
* * *
Татко и Кити слизат едновременно. Марго му налива кафе, черно, а на Кити сипва мляко в зърнената закуска. Аз бутам купичката пред нея, тя извръща глава и взема кисело мляко от хладилника. Носи го в дневната, за да яде пред телевизора. Още ми е сърдита.
— По-късно днес ще ходя в „Костко“, затова може да направите списък — казва татко и отпива от кафето. — Мисля да купя нюйоркски стекове за вечеря. Може да ги изпечем на скарата. Да взема ли и за Джош?
Главата ми рязко се извръща към Марго. Тя отваря уста и я затваря. После казва:
— Не, вземи само за нас четиримата, татко.
Гледам я с укор, а тя не ми обръща внимание. Досега не я бях виждала да се плаши, но вероятно така става при сърдечните дела, не можеш да предвидиш как ще реагира човек.
3
Това са последните дни от лятото и последните ни дни с Марго. Може би не е чак толкова зле, че скъса с Джош; така имаме повече време да сме само трите. Сигурна съм, че и за това е помислила. Сигурна съм, че е част от плана.
Пътуваме с колата из квартала и виждаме Джош. Миналата година се включи в маратон и сега тича всеки ден. Кити вика името му, но прозорците и без това са затворени — той се преструва, че не е чул.
— Обърни — казва Кити на Марго. — Може да иска да дойде с нас.
— Този ден е само за момичетата Сонг — казвам й аз.