Знам ги, знам ги, Пендо,
они ядат жаби,
затова са слаби.
Пендо
Слонове да ручат,
па са си таквие —
помисли си само
чия войска ги бие.
Пижо
Да сме благодарни,
имаме си Пендо,
съюзници харни.
Пендо
Я ти казвам тебе,
скоро че се свърши
сичко какво требе
и че заживее
народо спокойно…
Пижо
Че си дойде Стойно
след тия кръвнини…
Е, сега най после
че станем роднини.
Нали така Пендо,
нема шавъркане.
То требе да стане!
Да си уговорим
отсега двамина —
че дадеш на Стойно
ти твоята Кина —
се за нея пише
откак там замина!
Пала го палила,
нека с тебе, брате,
да си гукнем „свате“.
Ти ако се сърдиш
она си го сака,
он кога да пойде,
цела се разплака —
гледам ситни сълзи
по ред — броеница,
па му гукна „сбогом“,
като гургулица.
Пендо
Бре, то харно сичко,
любов знам какво е,
нали е страдало
и сърцето мое.
Но какво да кажа,
що е право — право,
твойто момче малко
пада вироглаво,
па Кина е кротка
като бубулечка.
Пижо
Това не е пречка.
Младо е момчето,
кръвта му клокоти,
като се ожени
он че се укроти.
Пендо
Това си е право.
Без заобикаляне —
нека се завърне
Стойно живо — здраво
и оно че стане.
Пижо
Дай си ръка, Пендо,
нема повръщане?
(стискат си ръцете)
Пендо
Мойта дума честна,
теб ти е известна.
Казвам ти открито:
да им е честито!
А сега прощавай
и сбогом, че бързам.
Пижо
Къде ли да одим?
То се е видело
и я че се върнем
с тебека у село.
Пендо
Ха така те сакам,
със другар, ти знаеш,
по лек е и пато.
Пижо
Така си е свато!
(двамата приятели тръгват заедно за село.)