— Седнете, докторе. — подканя ме тя, — и ме изслушайте. — „Ние“ отлично съзнава, че иска от вас да погазите обичайните правила на медицинската етика. Но сега положението е малко по-особено. Вашите изследвания са субсидирани от една администрация, която няма никакво желание те да завършат успешно и за която субсидиите — между другото тя се готви да ги спре — бяха досега само алиби. При тези условия „ние“ смята, ч: единствената ни възможност да започнем някой ден да произвеждаме ваксината, е да я изнесем нелегално от Блувил и да я внесем в Канада. Само вие можете да на правите това.
— Всеки друг може да го направи! Пиърс! Смит! Грейбъл!
— Грешите: те и тримата са възпрепятствувани по един и съши начин: не ги познават. А кой ще приеме ваксина, представена от някакъв неизвестен лекар, влязъл без паспорт в Канада? Докато при вас само името ви е достатъчно, за да ви се отворят всички врати. „Докладът Мартинели“ е преведен на всички езици и вие сте известен не само сред специалистите, но и сред широката публика. Една ваша пресконференция по канадската телевизия ще има огромен отзвук в Канада, в Съединените щати и в целия свят.
— Така да бъде. Сценарият ви е доста приемлив. Но как ме виждате аз да поискам от сътрудниците си да поемат вместо мен риска от ваксинирането. И което е още по-страшно — опасността от първото впръскване на вируса?
— Вие ще поемете много други рискове, когато дойде ред да бягате!
— А, значи, е решено! Без право на обжалване! Ще бягам! Я ми кажете, Буридж, има ли поне едно решение, което „ние“ би благоволило да ме остави да взема сам?
— Ралф, оставете честолюбието и бъдете малко реалист! След като ваксината бъде изпробвана и върху хора, какво друго можете да направите освен да избягате? Или ще отидете при добрата, човечната, чаровна Хелсингфорт и ще й кажете: ето, ваксината е готова, сега вие се заемете с нейното производство. Хайде, нали имате въображение, какво според вас ще реши тя? Нищо друго освен да прибере ваксината на сигурно място и да започне преговори с Бедфорд, за да я принуди да заплати колкото се може по-скъпо унищожаването й. Ето за какво ще послужи вашата ваксина! За разменна монета в една парична комбинация. А на вас по един или друг начин ще ви затворят устата. Ще ви обвинят например, че сте изнасилил Одри.
— Хелсингфорт може и да реши да произвежда ваксината в чужбина.
— Може, ако пренебрегне Бедфорд, но за „ние“ това не е добро разрешение.
— А какво наричате добро разрешение?
Буридж живо се приближава до мен, навежда се, поставя двете си ръце върху моята ръка и пламенно казва:
— Ралф, има едно нещо, което е необходимо добре да разберете. Вашата ваксина е политически акт. И той трябва да събори Бедфорд. Ще ударите от Канада, която е за нас приятелска страна.
— Аз, да ударя?
— Да, по канадската телевизия. Ще кажете само едно: истината. То ще е достатъчно. Вашите разкрития ще предоставят на конгреса на Съеденените щати очакваната от него възможност да подведе под съдебна отговорност президентката Бедфорд…
Отдръпва ръцете си. Поглеждам, я и доста дълго замълчавам, преди да отворя уста.
— Ако разбирам добре — започвам бавно аз, — „ние“ не иска да поемам риска по изпробването на ваксината, защото ме държи в резерва за друг вид битка.
— Да, точно така. Обобщението ви е съвсем правилно.
Замълчавам. Буридж продължава да стои права, зачервена и напрегната.
— Но как мога да поискам от сътрудниците си — казвам аз — да поемат отговорността вместо мен?
— Не е необходимо да го искате. Ние го направихме вместо вас: те са съгласни.
— Какво! — виквам аз — зад гърба ми!
— По-тихо, докторе, Крофорд още не си е отишла!
— Това е недостойно! Вие вършите всичко през главата ми!
Тя няколко пъти ми прави знак с пръст на устата да говоря по-тихо. Лампичката на вътрешния телефон светва. Навикът надделява над възмущението ми и аз натискам копчето.
— Доктор Мартинели? — чува се гласът на Пиърс.
— Да?
— Елате, ако обичате. На доктор Грейбъл му стана лошо.
Буридж пребледнява, стиснала с ръце страните си.
— Ваксината! — едва чуто прошепва тя.
— Какво? — изумявам се аз. — Какво казвате?
— Доктор Грейбъл се ваксинира тази сутрин.
— Вие сте луда! — изправям се аз. — Защо ще се ваксинира доктор Грейбъл? Каква полза има от това? Доктор Грейбъл е „А“!
— Доктор Грейбъл не е „А“ — отвръща тя тихо и задъхано. — „Ние“ му достави фалшиви документи на „А“, преди да кандидатствува за Блувил.