Изрекла тия думи, тя свежда широкото си, просташко и наплескано лице и поглежда Рикардо. Гледа го със снизхождение, с нежност и започва леко да го гали по бузата.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След решенията, които взехме снощи, заварвам тази сутрин доста голямо раздвижване на работното си място, но раздвижване дискретно; в лабораторията ние създадохме, така да се каже, втора лаборатория, чиито резултати не бива да се знаят от голямата лаборатория. Във всеки случай аз съм много зает и много разтревожен и едва в единадесет часа и четиридесет и пет минути мога да приема Буридж. По дълбоките кръгове под очите й виждам, че и тя не е спала добре. Казвам й да седне.
— Разполагаме с малко време — подхвърлям аз, като поглеждам часовника си. — Започвайте, Буридж, очаквам най-лошото.
— Имате ли нещо против, докторе, да седнете, вместо да нервничите край бюрото си.
— Но аз не нервнича — отвръщам сухо. — Вие сте нервна.
— Вие ме изнервяте. Седнете, моля ви!
— Това е нечувано! — остро казвам аз. — Виждам как много скоро в собствения си кабинет ще трябва да сядам и да ставам по команда.
— Докторе! — пламва Буридж.
Споглеждаме се, смутени от подобна детинщина. Добре започваме. Ако я караме така, докъде ли ще стигнем?
— Ето — казвам аз, като се насилвам да се усмихна. — Ще ви покажа, че съм изпълнен с добра воля.
Сядам, но тя, разбира се, не признава направената отстъпка! Вместо това замълчава и раздразнено поглежда как барабаня с пръсти по бюрото. Мушвам и двете си ръце в джобовете, отпускам се назад на стола, протягам крака и я поглеждам със стиснати устни. Твърдо съм решил да мълча.
— Смятате ли, че така ме улеснявате? — ядосано ме пита тя.
— Седнал съм, не барабаня с пръсти. Слушам ви. Какво искате повече?
— Да престанете да се държите арогантно.
— На вашите заповеди! — отвръщам по военному.
Изправям се на стола, изопвам рамене и се втренчвам право напред, със застинало лице и безизразни очи.
— Ралф — гласът й потреперва, — престанете да се правите на палячо.
Тъкмо да се заям за думата „палячо“, когато за щастие я поглеждам. Не вярвам на очите си. Готова е да се разплаче.
Понадигам се от стола и възкликвам със съвсем друг тон:
— Буридж!
— Не ставайте, Ралф! И преди всичко не ме докосвайте!
Как разбра, че щях да я прегърна? Сядам отново. В този миг, вплели поглед един в друг, аз разбирам цялата сила на връзката, която се е създала между нас. Възможно ли е да оставя Буридж, дори и за да избягам? Питам вече много по-внимателно:
— Нима е толкова трудно да се каже?
— Да. Доста.
Отбелязвам, че казвайки го, тя преглъща слюнката си.
— Искате ли да ви помогна?
— Да.
— За какво става въпрос?
— За Хелсингфорт.
— А! — възкликвам аз.
Колкото и невероятно да изглежда, бях забравил за тази дама. Поне като ясно изразена мисъл.
— Значи така — Хелсингфорт?
— „Ние“ е на мнение, че когато тя се върне, няма да е забравила намеренията си спрямо вас.
— Какви намерения?
— Знаете много добре.
Наистина знам. Макар да съм направил всичко, за да не си спомням.
— Е, и?
— „Ние“ смята, че трябва да се съгласите.
За миг се вкаменявам, после се изправям и тъй като не знам какво да правя с ръцете си, сграбчвам облегалката на стола и я стисвам с все сили.
— „Ние“ смята каквото му хрумне — започвам аз, давейки се от ярост. — А аз ще ви кажа само едно: няма да позволя на никого да сводничи с мен. Дори и на „ние“.
— Докторе, моля ви, седнете!
— И вие, Буридж, ми предавате тази препоръка!
— Позволете ми да ви обясня!
— Няма нищо за обясняване.
— Напротив… Това решение…
— Това „решение“! — имитирам я подигравателно аз.
— …бе взето след сериозно обсъждане. Потвърдено бе и чрез гласуване.
— Браво! И вие сигурно сте гласувала „за“?
— Да, Ралф — отвръща ми, устоявайки на погледа ми, — гласувах „за“.
Поглеждам я. Последните думи ме отрезвяват. Постепенно се успокоявам.
— Давате ли си сметка какво иска от мен „ние“: да се превърна в играчка в леглото на една луда! Или може би не знаете, че страда от параноя?
— „Ние“ го знае по-добре от вас — срязва ме тя. — „Ние“ задълбочено е проучило психологическия профил на Хелсингфорт. Съвсем точно знае как стоят нещата. Бедфорд й, развърза ръцете по отношение на вас и Хелсингфорт… (поколебава се за миг и додава с гримаса на отвращение) ще задоволи всичките си прищевки. Тя преследва три цели — продължава Буридж, като с усилие влиза отново в обичайния методичен тон на всекидневните си съобщения — да ви унижи, като ви накара така да заплатите за подаваните оставки. Да ви направи своя играчка. Да ви използва по най-невероятен начин, за да измъчва Одри.