— Моля да ме извините — промълвява Одри с размазано от сълзите изящно личице.
— Отвращавам се от вашите извинения. И от вашето смирение. Имате робска душа, Одри. Пълзите в краката ми като кучка, с провиснал език, винаги готова да 1 лиже. Трябва да вземете пример от доктора. Виж, той не лиже! Три пъти си подава оставката. Което означава, че три пъти е заложил живота си на карта. И знаете ли защо ще спи с мен? Защото го е страх? Не. Защото се надява — саркастично продължава тя, като ми хвърля поглед, изпълнен със свирепа ирония, — че така ще спечели време, за да изготви ваксината си и да спаси човечеството.
Точно сега е психологическият момент, в който трябва да наруша мълчанието. Оглеждам Хелсингфорт с поглед, който самият аз бих определил като безсрамен, и изричам с тон, пълен с намеци:
— Много опростявате мотивите ми. Знаете по-добре от всеки друг, че не се готвя да ставам мъченик.
Тя се разсмива. И за пореден път забелязвам, че смехът й прилича по-скоро на злобен присмех. Тя никога не се смее „за“, винаги — „против“.
— Чувате ли го, Одри? Докторът е италианец. По природа е поет. А вие, Одри, поетична натура ли сте? Смятате ли, че сте поетична натура само защото обичате да се предрешвате?
Одри потрепва цялата и лицето й се изкривява.
— Но нали вие самата, Хилда… — започва тя с поглед, който ме затрогва.
— Доказателство, че вкусовете ми се променят — отговаря тя с най-унищожителен тон. — Вече започва да ми идва до гуша от вашите маскаради. Нелепи са тия ваши парцали, би трябвало да го разберете. Освен другите ви недостатъци с тях ставате и смешна.
Хелсингфорт наежва рамене, поема си дъх и окото й леко изскача. Познавам този признак: намерила е друга тема.
— И какво се надявате да докажете с тази бяла рокля, Одри? Че сте девствена ли? Е, и какво от това? Няма за какво толкова да се гордеете. Докторе — обръща се тя към мен, сякаш се готви да ми отстъпи робинята си, — харесва ли ви Одри?
— Не — отвръщам аз благоразумно.
Хелсингфорт се разсмива.
— Какво й липсва, та да я харесате?
— Няколко килограма.
— Чувате ли, Одри? Докторът намира, че сте много слаба. Слаба, девствена и извратена.
— Хилда!
— И нещо повече — глупава — разгорещява се Хелсингфорт. — Достатъчно глупава, за да приемете за истина смахнатите приказки на една Рут Джетисън! И то до такава степен, че да не знаете нищо друго в живота си освен да ближете и Да се лигавите. Чуйте ме добре, Одри: служа на Бедфорд, защото тя служи на моите интереси, но хич и не ми пука за нейните догми. А удоволствието си го правя с когото си искам.
— Хилда — възкликва жално и възмутено Одри, — та вие знаете много добре, че удоволствието…
— Надъхана глупачка, млъкнете! — изревава Хелсингфорт. — Невежеството ви е бездънно. Няма все пак да седнете да ми обяснявате какво е оргазъм! Вие, дето никога не сте потръпвала под мъж!
— Хилда!
— И где ми се превзема на всичкото отгоре! Махайте се, глупачка такава! Вървете да изчистите пода в кухнята и повече да не ви виждам. Чувате ли ме: поведе да не ви виждам. Искам да остана сама с Мартинели.
Ако Одри не ме мразеше, направо бих я съжалил, такава мъка се изписва по лицето й. Проследявам я с крайчеца на окото как излиза, дребничък старомоден силует, последван от дългата пола, която се полюшва над ботинки от един друг век.
Хелсингфорт, гола и внушителна като жрец, със събрани над лявата буза смолисточерни коси, е обърнала към мен дясната страна на лицето си. Смръщила вежди, тя яде и пие с вид на човек, който не иска да го заговарят. Ясно, предупреден съм! Мълчаливо пия чая си и поглъщам лакомо препечените филийки. Учудвам се, че все пак имам достатъчно присъствие на духа, за да се насладя на кравето масло, с които ги е намазала Одри. В Блувил винаги ни поднасят маргарин.
— За какво мислите, докторе? — пита ме Хелсингфорт, хвърляйки ми орлов поглед.
Ето, дойде и моят ред! Непрекъснато му трябва нова жертва на този моллох! Събирам сили:
— За маслото върху филийката.
— Не виждате по-далеч от носа си.
— Това ми е хубавото.
— Не се ли тревожите за бъдещето си?
— Не.
— Не сте ли самонадеян?
— Не вярвам.
— Сигурно се смятате за мой любимец.
— Не.
— Колко време мислите, че ще трае нашата история?
— Не знам.
— А знаете ли какво ще последва?
— Нямам никаква представа.
— А искате ли да го узнаете?
— Само ако желаете да ми го кажете.
— Ще оставя Одри да ви обвини в изнасилване, ще потвърдя казаното от нея и ще ви осъдя на затвор и на кастриране.
В отговор се ограничавам само с едно юридическо възражение:
— В Калифорния осъждат на кастрация за сексуални престъпления.