— Пример? — чува се слабият тенекиен глас на Скелтън.
— Азиатският грип от 1918 година.
— Доктор Мартинели — заявява той, сякаш ме уличава в незнание, — бих искал да ви припомня, че от 1918 година насам вирусологичните изследвания са направили огромна крачка напред.
— Вярно е — отвръщам аз живо. — Но съвсем не означава, че ваксината срещу енцефалит 16 ще бъде открита за един ден. А само няколко месеца са били достатъчни азиатският грип да вземе двадесет и два милиона жертви.
— Колко казвате? — възкликва Матюс.
— Двадесет и два милиона.
— Много повече, отколкото общо за всички воюващи страни през Първата световна война — уточнява Кресби.
Това, което казва Кресби, е вярно, но ако се съди по победоносния му тон, всички тия жертви никак не го тревожат: те са удобен претекст да уязви Матюс.
— Моля, продължавайте, доктор Мартинели — казва ми Матюс, махвайки с ръка, сякаш пропъжда муха.
— Има и нещо друго, на което искам да спра вниманието ви: възрастта на заболелите. От събраните статистически данни става ясно, че…
— Извинете, докторе, за момент — прекъсва ме мисис Уайт. — Нещо не е в ред с магнетофона. Не записва.
Погледите и на тримата ми събеседници едновременно се обръщат към нея. Нито млада, нито хубава, тя досега не бе привлякла вниманието им. За тях е само жена на средна възраст, изпълняваща подчинена длъжност и която не струва повече от една маса. С тази разлика, че масата не прави засечки, а мисис Уайт засича! Защото, естествено, е жена! Защото не знае как да си служи с техниката! Най-после и тримата да са единодушни; прочитам го в погледите им, както и високомерното снизхождение, с което приемат женската некадърност да наруши хода на големите дела. И ако не беше чувството им за собствено достойнство, досега да бяха станали да оправят на бърза ръка този проклет магнетофон.
Мисис Уайт моментално долавя какво си мислят господата, сигурен съм в това. Тя не може да не знае, че не е вярно, но отношението им я смущава толкова много, че наистина започва да засича; виждам го от мястото си. Изчервявайки се и със сълзи в очите, прави огромно усилие да се овладее и да открие грешката си след многократно опипване на всички копчета и за двойно повече време, отколкото е необходимо.
— Готова съм — казва, като се изправя, пламнала и с пълни със сълзи очи.
Кратко мълчание. Събеседниците ми отново обръщат поглед към мен. След като всичко отново е в ред, мисис Уайт може да се върне в небитието.
И така аз продължавам:
— Говорех за възрастта на заболелите. Искам да отбележа нещо по този въпрос. В двадесетте и девет града, които проучихме, тя се движи от дванадесет до седемдесет и пет години.
Това обаче нищо не говори на слушателите с изключение, разбира се, на Кресби, който е чел доклада.
— Бих искал да поясня какво е изненадващото в дадения факт. От анкетата ни става ясно, че сред зарегистрираните в САЩ и в другите държави случаи няма нито едно момче в предпубертетна възраст. От друга страна, много малко са заболелите над седемдесетгодишна възраст и те са яки старци, които все още водят пълноценен полов живот.
По продълговатото кльощаво лице на Скелтън пробягва сянка на насмешка и той заявява със слаб, но преливащ от злоба глас:
— Както изглежда, доктор Мартинели, вие установявате някаква връзка между енцефалит 16 и сексуалността. Не плащате ли данък на модните течения?
Тонът му е толкова нападателен, че езикът просто ме засърбява да изтърся в отговор нещо страшно безочливо. Например: ако сексуалността е мода, вие не й плащате голям данък. Вместо това поставям длани върху масата и казвам с равен глас:
— Не може да се отрече връзката между сперматогенезата и някои на пръв поглед чужди на гениталната система заболявания. Известно ви е, че според едно проучване на научни работници от медицинския център в Сиракуза, мъже, които са се подложили на вазектомия, за да станат стерилни, са особено предразположени към заболяване от артрит, ставен ревматизъм и разсеяна склероза.
— Ивестно ми е проучването в Сиракуза — отвръща Скелтън. — Научният колектив не счита изводите си за окончателни, тъй като наблюдаваните случаи са били малобройни.
— Аз също — отговарям сухо.
— В края на краищата — намесва се тогава благоразумно Матюс, за което мога само да му бъда благодарен — няма никакво значение каква е връзката между двете явления: фактите са си факти. Доктор Мартинели, вие казахте преди малко, че според статистическите данни сред заразените от енцефалит 16 няма нито едно момче в предпубертетна възраст. Отнася ли се същото и за момичетата?