Затова пък сводничките, изкарали на пазара единаците, се осъждали на затвор от две до пет години, а самите единаци, за разлика от някогашните женски проститутки в обществата, белязани от господството на мъжа, били обект на безпощадна строгост. Смятало се, че експлоатирането им, неоспоримо в икономическо отношение, „не може да заличи господството, каквото имат или поне каквото изпитват по време на половия акт“. По тази причина се осъждали средно на десет години затвор. Присъдата им можела все пак да бъде намалена на една година, ако приемат посвещението в аблационизма. Но те били толкова закоравели и „толкова неизличимо е сексуалното им честолюбие“, че досега никой не приел да бъде освободен при такова условие.
Вдовиците или самотните жени на средна възраст, за които говорихме вече, са имали съпрузи, любовници. Така че те „имат извинение за навиците, придобити в съвместния живот“. Но какво да се каже за най-младите момичета и за извращенията, които се наблюдавали сред тях? В гимназиите, колежите и университетите били въведени всекидневни лекции по полово възпитание, на които се изтъквали подтисничеството на жената от мъжа през вековете, взаимоотношенията на господар с роб, до които неизменно водел всякакъв контакт с него, садистичния и травматизиращ характер на неговата ласка, опасността от забременяване и венерически болести, почти пълната безполезност на тази ласка за насладата у жената, тъй като истинското й огнище бил клиторът. Въпреки това, независимо от строгия надзор, упражняван върху младите, въпреки факта, че те никога не виждали момчета на своя възраст, защото били преследвани и се криели по селата, много от тях търсели и предизвиквали при нужда и чрез насилие контактите, от които ги отклонявали.
Тук не става въпрос за единаци, нито за дискретни домове — продължаваше по-нататък Дебора Грим, — а и техните цени биха били недостъпни за девойките. Тези престъпления се вършат в градовете, всекидневно „и, бих казала, пред очите ни“.
Ето един случай, който за нещастие не е изолиран, но аз ще го изложа по-подробно, пишеше авторката, защото е показателен от социологична гледна точка. Става въпрос за някой си мистър Б., седемдесет и пет годишен пастор пенсионер, живеещ в Далас. Колата му се повредила и той се прибирал пеша, когато го нападнали две девойки, сестри. С револвер в ръка те го заставили да се качи в една кола и го отвели в уединена къща в предградията, собственост на тяхна леля, която заминала за някъде. Какво е станало после, Б. ще го разкаже на процеса, отговаряйки на въпросите на адвокатките и на съдийката.
ЗАЩИТАТА НА Б. — Кажете, ако обичате, какво се случи, когато Мага и Бетси ви заведоха в онази къща.
Б. — Необходимо ли е да отговоря на този въпрос?
СЪДИЙКАТА: — Длъжен сте. Не забравяйте, че тук сте като съучастник, а не като свидетел. Във ваш интерес е да помогнете на правосъдието да установи истината за тази плачевна история.
Б: — Ще се опитам, ваша светлост (Пауза.) Маги и Бетси ме заведоха в стаята и заплашвайки ме с оръжие, ми заповядаха да се съблека.
СЪДИЙКАТА: — Подчинихте ли се?
Б: — Нямах избор.
СЪДИЙКАТА: — Отговорете „да“ или „не“.
Б. — Да.
ЗАЩИТАТА НА Б. — Какво направиха после?
Б: — Вързаха ме върху леглото.
ЗАЩИТАТА НА Б. — По корем или по гръб?
Б: — По гръб.
ЗАЩИТАТА: — Краката и ръцете ви бяха ли завързани?
Б: — Да.
ЗАЩИТАТА: — Какво стана после?
Б: — Злоупотребиха с мен.
СЪДИНКАТА: — Говорете по-високо.
Б: — Злоупотребиха с мен.
ЗАЩИТАТА: — Как?
Б: — Маги предизвика чрез ръкоблудие ерекция и седна отгоре ми с лице към мен.
ЗАЩИТАТА: — После?
Б: — Бетси ме удари по лицето и ме наруга.
ЗАЩИТАТА: — Защо?
Б: — Не можеше да разбере, че ми е невъзможно веднага да се възбудя повторно.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Вие какво направихте?
Б: — Опитах се да й обясня, че при моята възраст е невъзможно.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Прие ли тя вашето обяснение?
Б: — Не. Беше много наивна.
СЪДИЙКАТА: — Какво разбирате под това?
Б: — Бетси мислеше, че ерекцията у мъжа е по желание.