Започва като служебен спор и завършва като семейна сцена. Извършил съм ново престъпление! В три часа съм срещнал Крофорд по коридора и съм и се усмихнал. Безполезно е да отричам, видяла ме е! Отговор: усмихвам се на доктор Грейбъл, защо не и на Крофорд? Сексуалистката сте вие, Буридж. Вие навсякъде виждате само умисъл.
И тук, все така безупречен в телесното си поведение, аз си позволявам една шега. Главозамайващо похвално слово за професионалните качества на Крофорд и наблягам, с не по-малко елейни слова на уравновесения й нрав. Заключение: Крофорд има една голяма добродетел — отморява ме от „таралежите“.
Нападателността се удвоява и се превръща едва ли не в провокация. Сините очи искрят, гърдите бурно се повдигат, пламтящо червената грива се разтърсва (толкова ми напомня за Анита) — Буридж пристъпва към мен и ме обсипва с укори. Аз съм един проклет лицемер! Ако си въобразявам, че се хваща на моите номера, много се лъжа! Ясна й е играта ми! Аз изобщо не съм се променил: все съм си така арогантен! Закоравял фалократ! Променил съм само тактиката: правя се на светец, за да съблазнявам по-лесно.
Кого да съблазня? (смях) вас? Крофорд? Или онази нещастна Джоунс? Не, наистина, прекалено глупаво е! Направете си доноса, ченге, хич не ме е грижа. Довиждане, таралежче. Не искам повече да споря. Затръшвам вратата след себе си.
Гневът ми, разбира се, е престорен гняв, но в нашите отношения няма нещо, което да не е престорено.
Получава се парадокс: поради господствуващата контрасексуалност всичко между нас е със сексуален подтекст. Нищо вече не е невинно, нито държане, нито жест, нито поглед! Даже отбягващият поглед става подозрителен. И в крайна сметка, докато се караме с Буридж, ние говорим единствено за секс и преди всичко тя, която непрекъснато ми напомня за моя фалос, ако не за друго, то за да го разобличи. Но не е само това! Защо да ме свежда единствено до тази функция? Аз не се самоопределям просто с наличието на възпроизводителни органи, аз съм също така невролог, научен работник, любещ баща — и разочарован съпруг.
В събота полупророчеството на мисис Пиърс се опровергава. На обяд, когато само няколко часа ме делят от пристигането на Анита, тя се обажда по телефона. В гърлото ми веднага засяда буца. Много съжалява, но йе абсолютно невъзможно да дойде тази вечер, както ми беше писала. Затова пък абсолютно сигурно е (отбелязвам двете наречия), че ще дойде в сряда вечер. Мълчание. В сряда ли? — питам аз невярващ. — По средата на седмицата? — Да, в сряда. Не мога да изтръгна никакво обяснение за такъв необичаен ден и оставям слушалката смъртно натъжен. Същата вечер, дирейки утеха, предавам разговора на Джоан Пиърс, но тя се въздържа от всякакъв коментар. Само възкликва: в сряда ли? Последват два погледа — първият, бърз като Светкавица, вторият, сериозен и изпълнен със съчувствие.
Седмичната ми почивка минава ужасно. Докато сме на езда, не обръщам почти никакво внимание на Пуси и с нищо не помагам на Стин, който, нахлупил до очите пробитата си тиролска шапка, със стърчащи от нея бели кичури коса успява да накара двете милиционерки да поведат разговор с него. Яхнал Шушка, аз се държа настрана, помръкнал и смълчан. Не се оживявам дори и когато Джеки — да, именно Джеки — най-неочаквано ме дарява с поглед и лека усмивка. До гуша ми е дошло от този неразбираем пол.
На връщане заварвам Дейв, изпаднал във втора, не толкова остра криза на враждебност. Никак не му харесват моите неделни разходки на кон. Сигурно се бои, че ще разцепя с голямата си сабя черепа на едната милиционерка, ще преметна другата на седлото и ще препусна към Канада, изоставяйки сина си в Блувил. Но този път така съм отвратен от всичко, дори и от него, че посрещам сръднята с безразличие, което съвсем не е престорено и има отличен резултат: той веднага престава да се цупи. А още по-хубавото е, че тази нощ не се събуждам в два часа от отчаяни викове и кошмари за виновност. Добър урок. Няма да го забравя.
В понеделник, за щастие, нямам много време да мисля за себе си. В сутрешната поща има нещо ново, а когато в Блувил новото идва отвън, то винаги силно ни впечатлява.
Новото е писмо, в което пише следното: