— Може да не е двадесет години след смъртта му — пояснявам аз, — но във всеки случай десет или петнадесет след събирането на спермата, трудности няма, тя се съхранява добре.
— Значи, вече се е правило? — изненадва се той.
Поглеждам го. Приятен е за гледане Джес. Симфония от пастелни тонове, в която преобладава русото на косите, розовото на страните, лазурното на очите. Но специалист, ограничен донякъде от специалността си.
— Както изглежда, сега имаме федерална банка за сперма — отбелязвам аз. — Преди банките бяха частни. И в тях ти съхраняват спермата при температурата на течния азот, срещу двадесет долара годишна такса.
— Но за какво? — вдига учудено вежди Джеспърсън.
— Представи си, че си се подложил на вазектомия, но въпреки всичко искаш да си запазиш способността на родител.
— Защо тогава ще си правя вазектомия? — разсмива се той.
— От морални съображения, предполагам. Някои мъже считаха, че те трябва да се стерилизират, а не жените, с които имат сношения. И запазваха спермата си в банка, в случай че съпругите им пожелаят изкуствено осеменяване.
— Идиоти! — виква Стин. — Невероятни идиоти!
Изправя се, скърцайки със зъби, и като не знае какво да прави с гнева си, пак сяда и замърморва:
— Много хитро! От една страна — събраната им сперма, от друга — стерилното им чуканче!
Джес хвърля поглед към него, но разбира, че диалогът не е желан, и отново се обръща към мен.
— Лично аз смятам, че е много благородно от страна на мъжете. Защо трябва да задължават жените да вземат хапчета против забременяване? Защо да не зависи от мъжа сношението да е без последствия?
— Далеч не е същото — забелязвам аз. — Жената винаги може да престане да взема хапчета. А вазектомията е обратима само в 25% от случаите. Тя е осакатяване и съвсем не е, сигурно, че е безопасна.
— Лудост! Истинска лудост! — възкликва Стин. — Не ми говорете за тези американски глупости! Така или иначе сега вече не става дума за вазектомия! Скопяват човека за едното нищо! (От думите му заключих, че Джоан Пиърс му е дала да прочете статията на Дебора Грим и той добре е запомнил какво пише за пълноценните мъже в напреднала възраст!) Но въпросът не е в това, въпросът е в следното: ще приемем или не да бъдем сведени до мъжкари за разплод!
Настъпва мълчание.
— Преди да отговоря — обръщам се към него аз, — искам малко да размисля ако не за друго, то поне за да не ме обвиняваш после в лекомислие.
Стин приема по съвсем неочакван начин думите ми. Усмихва се одобрително, сякаш е оценил по достойнство остроумната ми реплика.
Ставам и се отправям към прозореца. Дръпвам леко двойните завеси. Стъмнило се е. Няма нищо за гледане, освен на двадесет метра отсреща слабо осветената барака на самотните жени. Там спи Буридж. Знам дори кой е нейният прозорец.
В същност няма какво да размислям. Всичко е добре премислено. Иска ми се само малко да отдъхна, да се откъсна от обстановката. От нас тримата Стин е безспорно най-добре осведомен, най-добре въоръжен с богат и разнообразен опит и най-мъдър. Но не искам да ме препира. Не го прави съзнателно, ала резултатът е същият: с него диалогът твърде скоро се превръща в монолог, а мисленето на глас се изражда в обвинителна реч. Той има манията да обвинява, възмутено да разобличава, неудържимо да презира. По принцип не е насочено срещу нас, но тъй като сме му под ръка, в крайна сметка пак се стоварва върху нашия гръб.
След тази кратка пауза сядам отново и казвам:
— Въпросът, който преди всичко се поставя пред мен, е дали наистина ни оставят избор. Свободни ли сме да откажем? Привидно да, защото Мълбъри пише в писмото „ако сте съгласен“. Но веднага ни определя среща с держурен екип, сякаш е напълно сигурен, че ще се съгласим.
— Много правилно — забелязва Стин.
— Благодаря за одобрението ти, Стин — отвръщам му аз леко саркастично. — Имам само един начин да разбера дали ми оставят някаква алтернатива и той е да откажа. И тъй като отказът ми може да бъде окачествен като антипатриотична постъпка, аз ще го обясня със съображения от морален характерактер. Ще кажа, че категорично отхвърлям ръкоблудството и че от друга страна, отказвам да бъда обслужен от санитар. Ако не като намерение, то като факт считам това за хомосексуализъм.
— Не е лошо — обажда се Стин и набръчканото му лице на стар слон още повече се набръчква, той помръдва глава на едната, на другата страна и добавя с насмешлива усмивка:
— Не е лошо, но аз измислих още по-добро. Ще кажа, че искам да остана верен на еврейския закон и че уподобявам ръкоблудието с греха на Онан, Старият завет, глава XXXVIII.
Поглеждам го и поклащам глава.