Но какво става в Блувил, не засяга Анита. Интересува я само това, което предстои да става в Париж. И за да ми обясни каква важна роля ще играе там, тя започва с пълна уста да ми описва международното положение.
Всичко, което ми разказва, е от огромен интерес за мен. Във вестниците, които получаваме в Блувил, няма нищо, абсолютно нищо за онова, което става отвъд нашите граници. Ще речеш, че отговорните редактори на отделите за международна политика в големите вестници са умрели заедно със специалните си пратеници и големите агенции по печата са изчезнали. Пълно затъмнение.
И преднамерено затъмнение, уточнява Анита, защото никога досега положението в страната не е било толкова тежко. Още от началото на епидемията моряците, летците, войниците в стотиците бази, пръснати почти из целия свят, за които Пентагонът изразходва огромни средства, започнаха да измират в такива мащаби и с такава бързина, че се наложи да ги изтеглят веднага обратно, та въоръжението да не попадне в ръцете на местното население. И все пак се е наложило да изоставят самолети, оръдия, танкове, и за нещастие, много усъвършенствувани атомни бомби, разположени в Тайланд, и сега се питат дали бившите ни съюзници не са ги продали на китайците.
Политическите последици от това изтегляне се оказаха неизмерими: всички чужди правителства, активно поддържани от държавния департамент, и по-специално тия в Югоизточна Азия и в Латинска Америка паднаха още през първите седмици. И веднага бяха заместени от национални режими. Те не са всичките комунистически, напротив. Но те всички имат една обща черта: неприязън и недоверие към Съединените щати.
Освен това управлението на Бедфорд буди в чужбина, като се започне от съседна Канада, тревога и неодобрение, а диктаторските й методи неведнъж са разобличавани. В канадската преса, запазила свободата си, антимъжкият сексуализъм на Бедфорд се сравнява с известни намеци с расизма на нацистите. Хиляди екземпляри от най-критично настроените към Бедфорд канадски вестници, макар и забранени, се прехвърлят от специални хора на различни места през границата и нелегално се разпространяват от ръка на ръка в Съединените щати.
Положението в Европа е още по-обезпокояващо за Белия дом. Епидемията там се появи по-късно, а борбата срещу нея започна по-рано. Европа много бързо се изолира от САЩ със санитарен кордон.
За Франция Анита изтъква един много важен момент: тя е единствената европейска страна все още с мъж-президент. Той се казва Еманюел Дьофромон. И ще навърши идния месец осемдесет и осем години. За нас, американците, това като възраст ни се струва, разбира се, множко… Но в кризисни моменти Франция винаги е поставяла начело на страната старци. Когато през 1917 година Клемансо дошъл на власт, е бил на седемдесет и шест години. Петен е станал държавен глава на осемдесет и четири години, а Дьо Гол е подал оставка на седемдесет и девет години. Геронтофилията, подчертава Анита, е една от най-трайните политически традиции във Франция.
Избухването на епидемията във Франция съвпаднало с президентските избори и Дьофромон бил избран заради политическия си опит и напредналата си възраст. И още с встъпването си в длъжност той разпуснал Камарата на депутатите и провел нови избори. Но не позволил на депутатите сами да подбират заместничките си. Тази грижа предоставил на изибрателите от съответните избирателни райони. Така че всеки район се оказал с двама, независещи един от друг депутати, единия — от мъжки пол, другия — от женски, като последният представлявал по принцип по-консервативната тенденция. Хитрият Дьофромон очаквал точно такъв резултат. Знаел, че разполага в Камарата с нищожен брой гласове и се надявал с нарастването на смъртността сред мъжете привържениците му, все повече и повече жени, непрекъснато да се увеличават. Той не забравял колко дълбоко е вкоренен у французите култът към бащата, особено от управлението на Дьо Гол насам.
Всичко станало така, както го предвиждал. Застанал на президентския пост и опирайки се на безусловно предано мнозинство, той получил най на края толкова пълномощия, колкото и Бедфорд. Но не ги използвал по същия начин. Не посегнал на личните свободи и запазил по-специално свободата на печата. Макар и този същият печат непрекъснато да хвърлял кал по него и да критикувало неизменна злонамереност всичко, което той предприемал, включително и драконовските мерки, оказали се в крайна сметка много ефикасни за ограничаване на епидемията във Франция.