Дьофромон е едър, широкоплещест, с величествена осанка, с побелели къдрави коси и снежнобяла брада. Прилича на дядо боже или поне така както обикновено си го представят хората. Но той е също и истински французин с подчертан вкус към добрата кухня, хубавите вина, жените, цитатите от класиците и речите. Всичко това обаче обича умерено и тази умереност е критерий за неговите оценки. Оттам и подчертаната му антипатия към Бедфорд.
За него американската президентка представлява върхът на липсата на чувство за мярка, връхната точка на ексцеса. В интимен кръг винаги припомнял оня момент от кариерата й, когато се разхождала по Четиринадесета улица във Вашингтон с плакат, че е лесбийка. Не че Дьофромон, тънък познавач на гръцката античност, изпитва каквато и да е враждебност към хомосексуалистите: напротив, именно той е наложил отменянето на постановлението от 1945 година, по силата на което те са били преследвани във Франция. Но смята за проява на най-лош вкус да демонстрираш по улиците сексуалните си предпочитания.
Знаем тези подробности от камериерката на госпожа Дьофромон. Тази агентка се казва Анес. По онова време много ни помагаше, но после се привърза към стареца, призна му всичко, мина на негова страна и ни отрупа с фалшива информация.
Когато по статистически път бе установено, че още от избухването на енцефалит 16 Франция понася по-малко загуби сред мъжете от Съединените щати, по-малко дори и от останалите европейски страни, Дьофромон, без да дочака края на епидемията, започна да разправя, че той спасил Франция и не му стига, че прилича на дядо боже, а решил, че наистина е дядо боже, но без ни най-малко да загуби чувството си за хумор и историческия си нюх. И хитър на всичкото отгоре, додава Анита. „Пробута“ на съседите си точно определена представа за Франция и успя да ги убеди в пълното превъзходство на своята страна. Сега дори германците са убедени и твърдо го следват. С една дума всичко, което е добро за Франция, е добро и за Европа! И ако нещата продължават все така, Дьофромон — прилагайки последователно своя стил! — ще успее да създаде една европейска Европа под френска егида: далеч не радостна за нас перспектива.
Така между нас и Дьофромон назряваше конфликт.
Без съгласието и без знанието на президентката, на държавната секретарка по отбраната и на тримата началник-щабове на Пентагона един генерал от военновъздушните сили извърши с три самолета минивъздушно нападение над Хавана, по време на което френското посолство бе разрушено от лазерна бомба и посланикът — убит.
Дьофромон забълва от Франция огън и жупел. Той произнесе срещу САЩ първи диатриба, в която говори за „варварски атентат“, за „военно престъпление“, за „предумишлено убийство“. Но доста дипломатично все пак — а може би е бил добре осведомен — не стовари отговорността за бомбардировката върху Бедфорд и се ограничи да поиска извинения, репарации и наказание на виновниците.
Моето мнение бе, разказва Анита, да се удовлетворят исканията на опасния старец. И без това изпълнителите бяха вече мъртви — кубинската противовъздушна отбрана бе свалила и трите самолета, а колкото до истински те виновници, и те по всяка вероятност скоро щяха да се присъединят към тях в отвъдния свят, защото Пентагонът се обезлюдяваше с всеки изминат ден.
И този път Бедфорд не последва съвета ми. Нали е жена, боеше се да не стане смешна, признавайки, че един от нейните военни решил през главата й да води лична война с Франция. Напразно й напомнях, че от управлението на Труман насам нито един американски президент не е успял да наложи пълно подчинение сред своите генерали и че на всички министерски канцеларии по света е известна тази малка слабост на изпълнителната ни власт. Бедфорд предпочете да прикрие Пентагона и се оплете в детински лъжи: бомбардировката била „защитна операция“, която трябвало да осуети евентуалното нападение на кубинската авиация срещу Майами. И френското посолство било по всяка вероятност разрушено от неточно попадение на ракета „Сам“. След което изрази с половин уста „дълбокото си съжаление“.
Дьофромон произнесе втора реч, в която с презрение разобличи несъстоятелността на твърденията на Белия дом, реч, която по своята злъчност надмина първата. Този път обаче той не се задоволи само с думи. Отзова посланика си, даде да разбере на американския посланик в Париж, че присъствието му не е повече желателно, наложи визов режим на идващите във Франция американци, затвори американските културни центрове на френска територия и национализира големите френски фирми, чийто капитал бе в американски ръце. Ако се съди по бързината, с която бяха приложени последните две мерки, Дьофромон сигурно ги е замислял отдавна, първата — от съображения за икономическа независимост, втората, защото нашите центрове пропагандираха съвсем открито, това трябва наистина да се признае, идеологията на Дебора Грим. А ние знаехме — от един докладна Анес, — че на стареца му се „повдигало“ от нейната философия.