— Един въпрос, Ралф.
— Всички въпроси, които пожелаете, но моля ви, престанете да вървите напред-назад като махало и не, Джоан, не — никакъв люлеещ се стол!
Пиърс леко се засмива и сяда на обикновен стол.
— Все така ли ви се завива свят, Ралф? Е добре, тъкмо исках да ви попитам как се чувствувате след заминаването на Анита?
— По-скоро добре.
— Как така „по-скоро добре“?
— Не отричам, че тогава в момента силно се разстроих. Но после се почувствувах освободен. И защо да не ви го кажа? Тази вечер изпитвам огромно облекчение само като си помисля, че повече няма да се налага да я чакам.
Мълчание. Малките й очички, блестящи и дебнещи, се впиват в мен.
— Още един въпрос, Ралф. Завинаги ли ви напусна Анита?
— Що се отнася до мен, да.
— Искате да кажете, че дори ако се върне след година, две…
— Не. Няма да я приема. Знаете ли, Джоан, тази сутрин разбрах едно нещо: аз не уважавам Анита.
Отново мълчание. Пиърс вперва острия си поглед в очите ми:
— Сърдите й се, защото ви жертвува заради кариерата си ли?
— А не! Това бих могъл да разбера. Друго осъждам у Анита — че продължава да служи на една тирания, чиято идеология дори не одобрява… Знам много добре как се оправдава пред себе си. Като остава при Бедфорд, тя се опитва да ограничи щетите. Но нали туй е вечното извинение на всички опортюнисти. В действителност Анита е дълбоко цинична по природа. Тя сега отрича цялата си жизнена философия. И защо? Заради един посланически пост.
Пиърс се изправя на стола, поставила ръце върху коленете си, и ме поглежда:
— Най-после! — възкликва тя. — Най-после! Ръцете й сега пърхат над раменете.
— Най-после, Ралф, свалихте наочниците! Най-после виждате нещата такива, каквито са!
— Но самата вие, Джоан — вдигам аз учудено вежди, — досега винаги сте защищавали в споровете ни Анита!
— А как иначе! Нямаше да се карам с вас! Трябваше сам да откриете истината. И ето, че стана! Преодоляхте себе си. Откъснахте се от Анита. Беше ужасно петно върху името ви, позволете ми да ви го кажа. Но вие го изчистихте. Винаги съм имала доверие във вас, Ралф! — продължава тя с тържествуващ глас. — Винаги съм казвала, че рано или късно ще прогледнете. Браво, Ралф! Ние ще можем най-после да работим заедно с вас!
Мислено отново отбелязвам това „ние“. Отбелязвам и че този път Пиърс дори не си дава труд да го прикрие.
Навежда се към мен и припряно ми казва:
— Слушайте, Ралф, тук сте от двадесет минути. Което означава, че като включим подслушвателното устройство, ще трябва да говорим за това-онова още двадесет минути. Много са. А винаги съществува рискът някой да отбележи часа на идването ви и да го съобщи на службата за подслушване. Невъзможно е в такъв случай да не установят изключването на подслушвателя ми и да не го засекат.
И додава:
— Нямаме време, Ралф. Ще ви помоля за две неща: отсега нататък не предприемайте нищо, без да се съветвате с мен.
— Да не предприемам? Какво точно имате пред вид?
— Да изпратите например отказ до Федералната банка за сперма.
— Как! Вие знаете!
— Разбира се.
— Но аз нищо не съм ви казвал.
— Не е толкова чудно. Научих го от Мъч, а тя го разбрала от Стин.
Замълчаваме и двамата.
— Мъч принадлежи ли към хората, на които мога да се доверя?
Пиърс поклаща глава.
Мъч лично е напълно достойна за доверие. За нещастие Ралф, тя се злепостави и сега непрекъснато я следят.
— Злепоставила ли се е?
Пиърс се разсмива със своя кратък, остър смях, така наподобяващ крясък на чайка.
— Ралф, вие не сте създаден да живеете при диктатура! Спомняте ли си, когато ви попречих да влезете в спор с Рут Джетисън? А Мъч го стори.
— Да, спомням си. Мъч бе достойна за възхищение.
— Мъч бе достойна за възхищение, но попадна в клопка. Псевдопроповедта на Рут Джетисън беше чиста провокация. И целта, която преследваше, бе да предизвика противниците в Блувил да се разкрият.
Зяпвам от изумление. Направо съм стъписан. Досега разбрал ли съм изобщо нещо от живота в Блувил? Изглежда, съм правил само груби грешки: на преценка, на тълкуване, на поведение… Заявленията ми за оставка например — колко горд бях от тях! И смятах, че са смели постъпки!
— Защо съм постъпил лошо, като съм отговорил с отказ на Федералната банка за сперма? — питам най-после аз.
Пиърс ми отправя своята стремглава усмивка.
— Не сте постъпили лошо. Постъпили сте неразумно.