— Имам още само минутка — подсеща ме Буридж.
Не ми дава дъх да си поема тази жена! И все с преписката под мишница, със студено, безизразно лице. Съвършената служителка, която ми диктува инструкциите си.
— Последен въпрос, Буридж: и занапред ли ще се държите така с мен?
— Да.
Прозирен поглед, неутрален тон, скромно държане.
— Значи повече никакви караници?
— Никакви. Усмихвам се.
— Ще съжалявам за тях.
Никакъв отговор на усмивката ми.
— Значи никакви караници? — додавам малко неловко. — Защо?
Погледът й се променя, но от чувства, които не успявам да доловя.
— Караниците повече не са нужни, докторе, защото сега имам доверие във вас и мога открито да изразявам чувствата си.
— Чувствата ви към мен ли? — учудено вдигам вежди.
— Моля ви — срязва ме тя. — Без лицемерие. Не се преструвайте, че нищо не знаете.
Оставам чак без глас.
— Трябва ли да ги изразя още по-ясно? — пита тя нападателно.
Нямам никакво желание да отговарям, а и да имам, тя не ми дава възможност.
— Аз ви желая, докторе — заявява тя с най-леден тон. Смаян съм. Не казвам, че се изчервявам, но кажи-речи точно това става. И честна дума, колкото и невероятно да ми изглежда на самия мен, аз свеждам очи!
Буридж реагира по съвсем неочакван начин. Засмива се.
— Докторе — възкликва тя, — вие сте смешен! Може и да сте се измъкнал от пашкула на собственото си „аз“, но все още не сте се изтръгнал от пашкула на фалократството си! Признайте, че за вас е едва ли не шокиращо жената първа да се осмели да каже на мъжа, че го желае. Бихте искали да си запазите поне тази привилегия на мъжкия пол.
— Не, просто се стреснах. За пръв път ми е, разбирате ли! Но в края на краищата много е приятно да ти кажат такова нещо. Особено когато е взаимно.
От гняв сините очи на Буридж стават още по-сини и тя възкликва с убийствена ирония:
— А, значи и вие също ме желаете!
— Знаете го добре.
Последва отново смях, но този път той е по-скоро присмех.
— При вас, докторе, е много по-различно. Вие сте като жребец в оградено пасище. Желаете-всички кобили, които са затворени заедно с вас! Мисис Бароу! Крофорд! Пуси! Мен!
Не може да се каже, че днес много щадят достойнството ми. За доктор Мълбъри съм бик в осеменителна станция, за Буридж — жребец в пасище. Ден на животинските сравнения, няма що!
А и аз няма да отричам фактите. Ясно е, че в Блувил всеки мой поглед е бил дебнат, улавян, претеглян; и „Рита“, и „Таралежа“ са ги обсъждали. Това е го цената на пуританските общества: в тях всички мислят само за секс.
— Когато си полигамен само в помислите си — подхвърлям аз, — можеш да си позволиш еклектизъм. Но все пак бих искал да отбележа нещо.
Край на подигравателния смях. Лицето на Буридж става сериозно и тя ме поглежда, поне привидно спокойно. Струва ми се обаче, като имам пред вид лекото, съвсем леко потрепване, на обиците и, че предчувствува какво ще й кажа.
— Ако жребецът, както казвате, Буридж, може да излезе от ограденото пасище, знам какъв избор ще направи.
Тя ни най-малко не се сепва и студено ми отвръща:
— Празни приказки, измъкнати от арсенала на сексуалисткото прелъстяване!
— Съвсем не.
Мълчание. Оглежда ме с прозирните си очи, без да продума. После погледът й се променя. Чувствувам, че ми е повярвала, и че се вълнува. Но не за повече от секунда: лицето й замръзва отново и когато проговаря, изстрелва думите си една по една с изумяваща ме сила.
— Слушайте, докторе, и го запомнете веднъж завинаги. Докато сме тук заедно зад телената ограда на Блувил, между нас няма да има нищо. Чувате ли, нищо. Ни целувка, ни ръка, допряла се до ръка, ни докосване, ни поглед. За сега имаме работа да вършим, това е — завършва тя.
На трети юни сутринта Буридж избира няколко по-свободни минути, за да ми даде инструкциите си. Чула е двумесечния доклад за научната ни работа, които записах на магнетофонна лента и й я предадох. Счита, че е прекалено оптимистичен не сам по себе си, а от тактическа гледна точка. Би трябвало в предназначените за мистър Бароу отчети да посочвам много по-скромни резултати от действително постигнатите. Възразявам, че не съм единственият, който може да ги обобщи. Доктор Грейбъл също би могъл…
— Няма такава опасност, — прекъсва ме Буридж. — Доктор Грейбъл ще мълчи.
Поглеждам я. Да не би доктор Грейбъл да се числи към „ние“? Един „А“! Просто не е за вярване.
— Ако трябва основно да преработя отчета си — забелязвам аз, — бих искал поне да узная тактическите ви съображения.
— Не ни е известно как ще постъпи Хелсингфорт, когато ваксината бъде готова. Тя ще я изправи пред известни затруднения. Не може все пак да се каже, че ваксината отговаря напълно на линията, следвана от Бедфорд. Бихме искали да запазим известна преднина пред нея, за да не ни изненада с начинанията си.