— Извинете ме, че нахълтах така — казвам аз. — Много е тъмно и не забелязах, че сте тук.
Лек оскърбителен смях.
— Разбрах. Много поучително бе да ви наблюдавам. Мислехте, че сте сам и кръстосвахте из стаята, сякаш е ваша. Приличахте на малко наежено петле, което се перчи. Арогантността, егоизмът и лошото възпитание на мъжкаря прозираха във всеки ваш жест. Беше смешно, но в същото време и отблъскващо.
Стъписан съм от грубостта на нападката. Успявам все пак да се съвзема и сухо забелязвам:
— Ако моето присъствие е отблъскващо, не виждам защо сте ме повикали.
— Аз не съм ви повикала.
— Не сте ли вие Хилда Хелсингфорт?
— Разбира се, че не — отвръща с най-дълбоко презрение. — Аз лично нямам никаква работа с един ОМ. Направих всичко, за да се противопоставя на идването ви, и вие сте тук пряко волята ми.
Изсъска го в лицето ми като котка, трепереща от ярост, извила гръб до дървената облицовка, с бликаща от очите й омраза. Обръщам й гръб и се запътвам към остъклената врата.
— Къде отивате? — злобно подхвърля тя зад мен.
— Ще чакам Хелсингфорт при басейна.
— По-добре ще направите изобщо да си отидете! — виква тя пронизително. — Давам ви полезен съвет. Вие не знаете какво ви чака!
Не отговарям, затварям вратата. Наистина не знам какво ме чака, но това, което знам, е, че не бива секунда повече до оставам заедно с тая луда. В действителност доста съм разстроен. Започвам да обикалям басейна, за да се успокоя. Поемам няколко пъти дълбоко въздух, изваждам ръце от джобовете и си налагам не без усилие да разтворя пръсти.
Стигам, „перчейки се“, както каза момичето с шала, до големия прозорец на южната стена, когато в другия край се тръшва врата и като вихрушка, с широка, решителна стъпка нахлува жена, чийто ръст ме изумява. Стиснала е в ръка камшик, облечена е в брич и пуловер с обърната яка, обута е с ботуши. Щом ме вижда, рязко се спира и застава в странна поза. Херкулесовото й тяло е срещу мен, но от лицето, обърнато наляво, се вижда само дясната му страна и тя ме поглежда отстрани, с едно око, като птица.
— Какво правите тук? — пита тя разобличаващо.
До гуша ми идва от този терор. Решавам да се разбунтувам:
— Трябва да го знаете. Нали вие сте ме повикали.
Хвърля ми убийствен поглед, но пак, отбелязвам аз, само с едното око.
— Не се преструвайте, че не разбирате въпроса ми. Какво правите тук, край моя басейн?
Тонът подказва, че не съм достоен дори кракът ми да стъпи тук.
— На лицето, което е във всекидневната, не се хареса особено моето присъствие.
— Какво лице? — възкликва тя високомерно. — Тук има само едно лице, това съм аз.
Щом като и момичето с шала не принадлежи към човешкия род, към каква ли категория съм причислен аз?
— Елате — ми казва тя. — Сега ще разбера каква е работата.
И с едри крачки, поклащайки камшика в ръка, се насочва към всекидневната. Последвам я.
Неочаквана гледка. Момичето с пухкавите коси лежи голо по корем, заровило лице в кожите на дивана. Плаче.
— Какво има, Одри? — пита Хелсингфорт.
— Този тип — отвръща Одри, като се изправя и ме сочи обвиняващо с пръст — се опита да ме изнасили.
Виквам възмутено:
— Това е лъжа!
Както е лъжа и фалшивият тон на Одри. И очите, хълцането, позата й, голотата й. Същинска третостепенна актриса, с която режисьорът се мъчи, за да я накара да влезе в ролята си. Никак не изглежда на „изнасилена“.
— Одри — изрича флегматично Хелсингфорт, — престанете да хленчите и ми разкажете ясно всичко.
Ала и Хелсингфорт играе лошо. Премного невъзмутима се показва.
— Това чудовище… — започва Одри.
Направо да заскърцаш със зъби. Всичко е неистинно — и думите, и интонацията.
— Това чудовище — повтаря тя — се нахвърли отгоре ми още с влизането си в стаята. (Колко е правдоподобно!) Но за щастие успях да се освободя, грабнах револвера и му повелих да си върви.
„Повелих“! На всичкото отгоре и изискан речник!
— Лъжа от началото до края — възразявам аз.
За зла воля казвам го, вместо да го изкрещя. Никак не звучи убедително. И аз също започвам да играя лошо. Може би се повлиявам от посредствената игра на партньорките си.
Хелсингфорт обръща към мен дясната страна на лицето си, размахва камшика и досущ като че сплашва непослушно куче, подхвърля, без да повишава тон:
— Хайде, стига!
— Вижте — продължава да хълца Одри, — разкъса гащетата и сутиена ми!