Трябват ми няколко секунди, за да проумея всички възможни последици от подобно начинание. И когато ги проумявам, гласът ми секва.
— Е, какво ще кажете, докторе? — пита Буридж, стисвайки устни. — Достатъчни ясно ли е? Администрацията на Бедфорд е на път да осъществи една от лелеяните мечти на нацистите: да скопяват мъжете без тяхно знание.
Веднага се досещам за нещастния Рикардо и го казвам на Буридж.
— Разбира се — отвръща ядно тя, — но занапред няма да е необходимо да лъжат латиноамериканските емигранти. А мислите ли, че Бедфорд и нейната клика ще се ограничат с чуждестранните работници?
— Вече няма да смея да изпия и една чаша вода — засмивам се леко аз, но този смях прозвучава фалшиво и в собствените ми уши.
— Чаша вода! — възкликва Буридж. — Когато каладиум сегинум стане прозрачен, безцветен и без мирис, ще може да се смесва с всякаква храна.
Поглеждам ръцете си, скръстени върху бюрото. Колкото повече размислям, толкова по-ясно виждам безумието на начинанието. Аз се възмущавах, че в наказателния кодекс на Калифорния са включили сред наказанията за сексуални престъпления и кастрацията. Но присъдата там се произнася открито, след публично съдебно следствие. Какво да кажем тогава за този измамнически начин на стерилизация, който ще позволи на администрацията на Бедфорд, а защо не и на местните управленчески органи да решава тайно, без право на обжалване и без знанието на самите потърпевши, премахването на мъжките им функции? Това е грубо посегателство срещу свободата на човека, щом като избраните държавни ръководители, превърнали се в диктатори, си позволяват да се отнасят към съгражданите си като към стадо, в което произволният им избор ще остави неколцина жребци, а повечето ще превърне в скопени коне. Страховете ми за сетен път се потвърждават. Анти-мъжкият сексуализъм на Бедфорд е своеобразен расизъм и като всеки расизъм — дошъл веднъж на власт — трябва да стигне до престъпно манипулиране на човешкия род.
— И като си помислиш само — казвам аз, стисвайки една о друга ръце, — че един учен, известен химик се поставя в услуга на подобни планове! Докъде е стигнал Джеспърсън? Знаете ли? Скоро ли ще завърши работата си?
Буридж си позволява една полуусмивка и в очите й лумва пламъче.
— Джеспърсън изостава поради цяла поредица непредвидени затруднения.
Настъпва мълчание, след което казвам:
— Това е много опасна игра.
— Много. Но не на вашия пол е присъща смелостта. А, ясно! Свръзката на „ние“ в лабораторията на Джеспърсън е жена.
Буридж поглежда часовника си.
— Говорим вече десет минути. Много е. Ще дойда пак рано следобед. А, да, още нещо, докторе, ще загубите една добра лаборантка.
— Коя?
— Крофорд.
Разтварям широко очи и изведнъж се ядосвам:
— Какво е направила, че да я изгони Хелсингфорт?
— Не я гони Хелсингфорт. Ние я ликвидираме.
Поглеждам я слисан.
— Искате да кажете физически?
— За какви ни мислите, докторе? Само ще скрием в стаята й един компрометиращ предмет малко преди поредното претърсване.
— А как ще разберете кога ще претърсват?
Буридж замълчава.
— И какъв е този предмет?
— Знаете много добре.
Да, в същност няма никакво значение. Не средството, а целта ме смущава. Крофорд е отлична лаборантка и освен това, да, освен това ми е приятно да я виждам в лабораторията. Е, повече не й се усмихвам! Боя се прекалено много от гнева на Буридж. Но ще ми липсва.
Не биваше да се отдавам на мислите си в присъствието на Буридж. Тя ги прочете по лицето ми една по една и като я гледам как разтърсва огнените си коси, очаквам най-лошото.
— Имате ли възражения, докторе?
— Никакви — отвръщам аз подло. — Но бих искал все пак да знам какво е направила Крофорд.
— О, нищо! — отвръща тя с опустошителна ирония. — Само е изпратила, знаете на кого, един донос срещу мен и вас.
Поглеждам я. Значи, знае всичко за разговора ми с Хелсингфорт. Джеки, на която го разказах снощи, веднага се е свързала с нея.
— Съмнявате ли се? — пита ме Буридж. — Не ви ли е достатъчен въпросът, който ви зададе Хелсингфорт за нашите отношения? Или ви трябват други доказателства? Не сте ли забелязали, че Крофорд ни следи?
Ще излъжа, ако кажа „не“. Затова решавам да замълча. Но мълчанието няма да ми спести останалото, напротив. Наточила нокти, Буридж връхлита неудържимо.
— Докторе, — започва тя с бунтуваща се гръд и искрящи очи, а моите я фотографират в тоя миг — великолепна, побесняла и щенията ми, които избират най-не подходящия момент, се надигат, едва я слушам какво говори, изпитвам разкъсващото желание да я грабна в прегръдките си. — Докторе — повтаря тя с нисък потреперващ глас, — вие умеете невероятно лицемерно да мълчите! Така можете да не признавате, че оная кучка е виновна! И да не ме питате какви са й подбудите! Защото в тази история вие сте, разбира се, невинен като Младенеца, нищо не сте забелязали. Задоволявахте се само да отправяте от време на време към въпросната личност по някоя от вашите прелъстителни усмивки.