— Някъде след полунощ. Гладна ли си? Господи, има толкова много ядене — за цяла рота.
— Не, благодаря. Точно сега не искам нищо.
— Господин Дейвис се обади. Трябва да обсъди подготовката за погребението с теб. Каза, че е на твое разположение.
— Ще му се обадя по-късно.
Изгледаха я изумени, когато тя отиде до закачалката в коридора и облече палтото си. Размениха си загрижени и озадачени погледи.
— Стейси, скъпа, къде отиваш?
— Излизам.
— Ще се радваме, ако можем да ти помогнем с нещо. Затова сме тук.
— Благодаря за предложението, но има нещо, което трябва да свърша сама.
— Какво да казваме на хората, които ще дойдат? — попита един от роднините й и я последва до външната врата.
Стейси се извърна и отговори спокойно:
— Кажете им каквото искате.
Енгъс не се изненада от появата на Алекс в своя кабинет. Беше дошла без предупреждение. Той седеше на коженото канапе и разтриваше пръста на крака си, който напоследък доста често го болеше.
— Не съм забелязал кога сте влязла — каза той. — Току-що се върнах от конюшните. Трябваше да се погрижа за един кон.
— Лууп ми каза, че сте тук.
— Искате ли нещо за закуска? Малко кафе?
— Не, благодаря, Енгъс.
„Много е гостоприемен“ — помисли Алекс.
— Ще ви бъде ли удобно да поговорим сега?
Той се засмя.
— Винаги ми е удобно, като знам за какво ще говорим.
Тя седна до него на канапето. Той я проучваше изпитателно със сините си очи.
— Джо изповяда ли се, преди да се самоубие?
— Не ме покани в кабинета си, за да прави признания, ако това имате предвид — отговори тя, — но знам за вашата сделка с него. Как успяхте да убедите Джуниър да направи това, Енгъс?
— На неговата възраст — започна той, без да прави опит да отрича твърдението й, — и в онзи момент момчето не се интересуваше много от това, което ще му се случи. Смъртта на Селина го потресе толкова много, че той се ожени за момичето на Джо, преди да осъзнае какво е направил. Какво знаете вие? Не бях сигурен, че може да преодолее мъката си по загубата на Селина, ако не му беше помогнала Стейси през първите месеци. Тя се грижеше за него. Никога не съм съжалявам, че сключих тази сделка.
— Кого прикривахте?
Енгъс смени рязко темата.
— Тази сутрин не изглеждате много добре. Лошо ли се държа Рийд с вас снощи?
Объркана, Алекс наведе глава.
— Джуниър ли ви каза?
— Да — той издърпа ботуша си, за да не притиска болния му пръст. — Не може да се каже, че съм изненадан. Разочарован — да, но не и изненадан.
Тя вдигна глава.
— Защо?
— Каквато майката, такава и дъщерята. Рийд никога не харесваше другите мъже, с които ходеше Селина. Може би характерът му е такъв. Мисля, че така казват днес.
Сложи босия си крак на пода и се облегна назад на канапето.
— Има ли нещо между вас двамата?
— Мисля, че да.
— Значи се обичате?
— Да.
Той я погледна разтревожен.
— Искам да ви предупредя като баща, Алекс. Не е лесно да се обича мъж като Рийд. Той има труден характер и не всеки може да го приеме такъв, какъвто е. Колкото повече остарява, толкова по-хаплив става. Главно затова, че майка му го остави, още когато беше бебе.
— Затова ли не е могъл да прости на Селина, че се е забъркала с Ал Гейдър и е забременяла с мен?
— Така мисля. Той се опита да не го показва пред хората и криеше чувствата си, но беше съкрушен. Нямаше нищо против вас, но не можеше да прости на майка ви, че го е измамила.
— Какво ще кажете за Джуниър?
— Джуниър не можеше да й прости, че обича Рийд повече от него.
— Но никои от тях не я е убил — каза тя и го погледна право в очите. — Вие сте я убил, нали?
Той стана и се приближи до прозореца. Погледна навън и видя всичко, което беше градил през целия си живот и което всеки миг можеше да загуби. В продължение на няколко минути в стаята цареше пълна тишина. Накрая Енгъс каза:
— Не съм я убил аз.
След това бавно се обърна и добави:
— Но исках да я убия.
— Защо?
— Майка ви хитруваше, Алекс. Това й харесваше. Когато я видях за първи път, тя беше малко момиченце. Всичко щеше да бъде наред, ако си беше останала такава. Но тя порасна и разбра, че има власт над тези две момчета. Сексуална власт. И започна да използва това, като постоянно ги разиграваше.
Сърцето на Алекс започна да бие по-силно. Едва дишаше. Сякаш гледаше филм на ужасите и чакаше чудовището да се появи зад гърба й. Искаше й се да види цялата картина, но все не успяваше. Вероятно беше ужасна.
— Знаех, че един ден това ще се случи — продължи Енгъс, — но не можах да направя нищо, за да го спра. Тя ги изправи един срещу друг.