Алекс си спомни думите на Нора Гейл: „Изкушението беше прекалено голямо.“
— Колкото по-големи ставаха, толкова по-лошо. Здравото приятелство между момчетата беше като лъскава ябълка. Селина прояждаше кората подобно на червей. Не я обичах — той се върна на канапето и седна. — Но я желаех.
Когато Алекс се убеди, че ушите й не я лъжат, тя си пое дълбоко дъх и изрече:
— Моля?
Енгъс се усмихна лукаво.
— Не забравяйте, че това беше преди двадесет и пет години и бях по-слаб с около двадесет килограма. Нямах това — посочи шкембето си, — и не бях плешив. Можеше да се каже, че жените си падаха по мен.
— Не се съмнявам в думите ви, Енгъс, просто нямах представа…
— Никой друг не предполагаше това. То беше моята малка тайна. Самата тя не знаеше… до вечерта, когато беше убита.
Алекс ахна невярващо. Чудовищната истина беше не само неприятна, но и отвратителна.
— Джуниър излезе и отиде да удави мъката си в алкохол. Селина дойде в тази стая. Седна точно тук, където седите вие сега, и заплака. Каза ми, че не знае какво да прави. Обичаше Рейд така, както никой друг мъж през живота си. Обичаше и Джуниър, но не достатъчно, за да се омъжи за него. Не знаеше как ще ви отгледа сама. Всеки път, когато ви погледнела, си спомняла за грешката, променила бъдещето й завинаги. Говори дълго и очакваше съчувствие от мен, но всичко, което виждах в нея, беше една малка егоистична негодница. Мислеше само за себе си. Не я интересуваше, че наранява другите хора, нито че си играе с техните съдби. Интересуваше се само от себе си.
След няколко секунди поклати глава и продължи:
— Това не ми пречеше да я желая. Желаех я повече от всякога. Оправдавах се с това, че тя не заслужава нещо по-добро от един възрастен, развратен мъж като мен — пое си дълбоко дъх. — Както и да е, аз направих признание пред нея.
— Казахте й… че я желаете?
— Не направо. Предложих й да я настаня в една къща в града, някъде наблизо. Казах й, че бих могъл да плащам всички нейни разноски. Не трябваше да си помръдва и пръста, само от време на време да ме приема при себе си. Очаквах да вземе и теб, а и баба ти също, въпреки че се съмнявах дали Мърл Греъм някога би се съгласила на подобно нещо. Накратко — каза той в заключение, — помолих я да стане моя любовница.
— А тя какво ви отговори?
— Нищо. Само ме гледа в продължение на няколко минути и след това избухна в смях — очите му се впиха в Алекс и добави сурово. — А ти знаеш колко много мразя да ми се присмиват.
— Ах ти, стар мръснико!
Двамата стреснато се обърнаха. Джуниър стоеше на вратата с лице, изпълнено с ярост. Застрашително насочи показалеца си към баща си.
— Ти не ми разреши да се оженя за нея, защото си искал да бъде твоя! Убил си я, защото е отхвърлила жалкото ти предложение! Негодник такъв! Затова си я убил!
Пътят изглеждаше по-натоварен от обикновено. Или просто така й се струваше, защото очите й бяха премрежени от сълзи. Едва успяваше да държи блейзъра на пътя. Връщаше се обратно в дома на Рийд.
Когато Джуниър се нахвърли върху Енгъс и започна да го удря с юмруци, тя избяга от стаята. Не можеше да понесе тази гледка. Разследването й беше станало причина син да се опълчи срещу баща си, приятел срещу приятеля си, и тя не можеше да издържа повече. Беше избягала.
Всички те бяха прави. Опитваха се да я предупредят, но тя отказа да ги послуша. Водена от чувството за вина, твърдоглава и смела, навлезе в забранена територия и наруши нейната неприкосновеност. Предизвика гнева на злите сили. Въпреки забраната от прокуратурата продължи разследването си.
Трябва да е била умопобъркана, за да смята, че Селина е била героиня, която е загинала в разцвета на своята младост, вдовица с новородено дете в скута си, попаднала в жесток свят. Оказа се, че е била хитра, егоистична и дори жестока към хората, които са я обичали.
Мърл я беше накарала да повярва, че тя е виновна за смъртта на майка си. Внушаваше й това с всеки жест, дума или постъпка.
Добре, Мърл не е била права. Селина сама си е била виновна, за да я убият. С това заключение Алекс се освободи от чувството за вина, което й тежеше. Тя беше свободна! Наистина вече не я интересуваше кой е убил майка й. Не е било заради нея.
Първото нещо, което й дойде наум, беше да сподели това чувство на свобода с Рийд. Паркира колата пред къщата му, слезе и прекоси верандата. Отначало се поколеба, но в следващия миг тихо почука на вратата. След няколко секунди я отвори и влезе вътре.
— Рийд?
Къщата беше мрачна и празна.
Тръгна към спалнята и отново го извика, но беше ясно, че го няма. Когато се обърна, забеляза дамската си чанта, останала на нощното шкафче. Провери дали не е забравила друго в банята, прибра си нещата и затвори чантата.