Изведнъж й се стори, че чува познат шум от скърцане на външната врата. Спря и се ослуша.
— Рийд?
Звукът не се повтори.
Спомняйки си за предишната нощ, прекарана с Рийд, тя гальовно докосна вещите му на нощното шкафче — чифт слънчеви очила, един гребен, който рядко използваше, и един колан с герба на щата върху токата. Сърцето й се изпълни с нежност. Когато се обърна, застина на мястото си.
На вратата на спалнята стоеше жена и държеше нож в ръката си.
Глава XLVI
— Какво става тук, по дяволите? Рийд сграбчи Джуниър за яката и го отстрани от Енгъс, който лежеше прострян на пода. По брадата му се стичаше кръв, устата му беше разцепена. Колкото и странно да му се стори, възрастният мъж се смееше.
— Откъде си се научил да се биеш така, момчето ми, и защо не го правиш по-често? — каза той, седна и подаде ръка на Рийд. — Помогни ми.
Рийд изгледа укорително Джуниър и помогна на баща му да стане.
— Някой ще ми каже ли за какво е всичко това? — попита Рийд.
Когато джипът пристигна пред дома му, той се отправи с бясна скорост към фермата. Лууп го посрещна разтревожена на вратата и му каза, че господин Минтън и Джуниър се бият.
Рийд се втурна към работния кабинет на Енгъс и намери двамата мъже да се търкалят по пода. Джуниър удряше баща си с всичка сила по главата.
— Той е искал Селина за себе си! — заяви Джуниър разгневен. — Чух го да казва това на Алекс. Искал е Селина да стане негова любовница. Когато му с отказала, я е убил.
Енгъс спокойно попиваше кръвта по брадичката си с една носна кърпичка.
— Наистина ли му вярваш? Мислиш ли, че бих се отказал от всичко — майка ти, теб, всичко тук — заради тази малка уличница?
— Чух те да казваш на Алекс, че си я желал!
— Така беше, но само като мъж. Аз не я обичах. Не ми харесваше начина, по който застана между теб и Рийд. Ще ти кажа едно нещо — със сигурност не бих рискувал всичко в живота си, като я убия. Искаше ми се да го направя, когато се присмя на предложението ми, но не съм я убил — той отправи поглед към двамата мъже в стаята. — Един от вас двамата ми спести това унижение.
Тримата се спогледаха неловко. След двадесет и пет години критичният момент беше дошъл. Досега никой не бе имал смелостта да постави този въпрос. Истината би била доста болезнена, затова предпочитаха убиецът да остане неизвестен.
Настъпи пълна тишина. Никой не признаваше, че е убил Селина.
— Аз не съм я убил — заяви Енгъс. — Както казах и на Алекс, дадох й ключовете на една от моите коли и й казах да се прибере сама вкъщи. За последен път я видях, когато излезе през външната врата.
— Бях разстроен от това, че отхвърли предложението ми — каза Джуниър. — Излязох и се напих. Не си спомням къде съм бил, нито с кого. Но мисля, че бих си спомнил, ако съм убил Селина.
— Аз си тръгнах, когато сервираха десерта — обади се на свой ред и Рийд. — Прекарах нощта с Нора Гейл. Отидох в конюшнята около шест сутринта. Тогава я намерих убита.
Енгъс поклати глава объркан.
— Тогава всичко, което казахме на Алекс, е вярно!
— Алекс? — възкликна Рийд. — Не ми ли казахте, че е била тук?
— Татко говореше с нея, когато влязох.
— Къде е сега?
— Седеше точно там — каза Енгъс и посочи празното място на канапето. — Не видях нищо повече, след като Джуниър се нахвърли върху мен и ме повали на пода.
— Ще престанете ли най-после с глупостите си и ще ми кажете ли къде отиде Алекс?
— Успокой се, Рийд. Трябва да е някъде тук.
— Не я видях, когато дойдох.
Той се втурна към коридора.
— Беше тук само преди няколко минути — каза Джуниър. — Защо се тревожиш толкова за…
— Не разбираш ли? — попита Рийд през рамо. — Ако никой от нас не е убил Селина, значи убиецът е вече по петите й.
— Господи, как не се сетих за това!…
— Прав си, Рийд.
— Да тръгваме!
Тримата мъже хукнаха към външната врата. Когато слизаха по стълбите, Стейси Уолис тъкмо паркираше колата си пред къщата.
— Джуниър, Енгъс, Рийд, радвам се, че ви намерих всички заедно. Става въпрос за Алекс.
Рийд караше джипа като луд. На кръстовището, където се сливаше пътя с магистралата, забеляза помощниците си и им даде знак да го следват с патрулната кола.
В движение ги попита:
— Да сте виждали моя блейзър? Алекс Гейдър трябва да е била в него.
— Да, Рийд. Видяхме го. Тръгна към твоята къща.
— Благодаря много — отговори той и извика на спътниците си. — Дръжте се здраво.
Направи остър завой и пое към дома си.
— Какво става? — попита Стейси. Рийд караше толкова бързо, че трябваше да се хване някъде, ако й е мил животът. Никога не й се беше случвало подобно нещо.