Опитът й да задържи Минтън, Джуниър и Рийд беше неуспешен. В бързината бяха набутали и нея в джипа. Казаха й, че ако иска да говори с тях, трябва да тръгне веднага. Стейси седна на задната седалка с Джуниър, а Енгъс седна отпред до Рийд.
— Алекс може би е в опасност! — изкрещя Джуниър в ухото й, за да е сигурен, че го е чула.
— Опасност?
— Това е дълга история.
— Ходих до мотела! — извика Стейси. — На рецепцията ми казаха, че може би е във фермата.
— Толкова ли е важно да я видиш? — попита Рийд през рамо.
— Не успях да й кажа всичко снощи. Тя не е държала пистолета, нито е дръпнала спусъка, но е виновна за смъртта на баща ми.
Джуниър я прегърна през рамо, притегли я близо до себе си и я целуна по челото.
— Стейси, остави това. Баща ти не се е самоубил заради Алекс.
— Не е само това — каза Стейси смутено. — Разследването й стана причина да възникнат някои въпроси относно… добре, за това, че сме се оженили съвсем скоро след смъртта на Селина. Хората мислят… знаете колко са ограничени и подозрителни. Отново започнаха да говорят за това. — Тя го погледна умолително. — Джуниър, защо се ожени за мен?
Той повдигна брадичката й с пръст.
— Защото си красива и енергична жена, Стейси. Ти беше най-хубавото нещо в моя живот — каза искрено.
Не я обичаше, но оценяваше нейната доброта и внимание към пето, а също и нейната любов.
— Тогава обичаш ли ме поне малко?
Джуниър се засмя ласкаво:
— За Бога, Стейси, обичам те много.
Очите й се напълниха със сълзи. От това лицето й светна и в този момент наистина изглеждаше хубаво.
— Благодаря ти, Джуниър.
Внезапно Енгъс се наведе напред и посочи в далечината.
— Господи, това като че ли с…
— Пушек — отговори Рийд и натисна докрай педала на газта.
Глава XLVII
— Госпожо Минтън! — извика Алекс. — Какво правите тук, за Бога?
Сара Джоу се усмихна спокойно.
— Проследих ви, когато излязохте от дома ми.
— Защо?
Алекс не отделяше очи от ножа. Приличаше на обикновен кухненски нож, но никак не изглеждаше безобиден в ръката на Сара Джоу. Винаги, когато я беше виждала преди това, ръката й изглеждаше доста крехка и женствена. Сега й се стори кокалеста и зловеща, стиснала здраво дръжката.
— Дойдох, за да премахна още една отрепка от моя живот — каза тя с широко отворени очи. — Така както направих в Кентъки. Брат ми получи жребчето, което аз исках. Не беше честно. Трябваше да се отърва от него и от жребчето, иначе никога повече нямаше да бъда щастлива.
— Какво… какво сте направила?
— Подмамих го в конюшнята, като му казах, че жребчето има колики. След това заключих вратата и я подпалих.
Алекс потръпна.
— Колко ужасно!
— Наистина беше ужасно. Миризмата на изгоряло конско месо се разнесе далече из областта. Усещаше се дни наред.
Младата жена закри устата си с ръка. Сара явно беше психично болна и следователно много опасна.
— Не се наложи да паля огън през нощта, когато убих Селина.
— Защо не?
— Онзи идиот Гууни Бъд я беше проследил до конюшнята. Срещнах го на излизане оттам. Страшно ме изплаши, когато го видях да стои в храстите. Той влезе вътре и я видя. Падна върху нея и започна да прави нещо ужасно. Видях го, че взе скалпела на доктор Колинс — тя се засмя ликуващо. — Тогава разбрах, че не е необходимо да паля конюшнята и да унищожавам всички онези прекрасни коне.
— Вие сте убила майка ми! — простена Алекс през сълзи. — Вие сте убила майка ми!
— Тя беше боклук — изражението върху лицето на Сара Джоу рязко се промени и стана злобно. — Всяка вечер се молех да се омъжи за Рийд Ламбърт. По този начин щях да се отърва и от двамата. Енгъс имаше нужда от син и аз му го дадох! — извика тя и се удари с юмрук в гърдите. — Защо трябваше да се грижи за онова копеле?!
— Какво общо е имало това със Селина?
— Глупавото момиче бе допуснало да забременее. Рийд не се примири с това — стисна зъби и чертите на лицето й се изкривиха. — И аз трябваше да гледам как Джуниър заема мястото на Рийд. Той наистина искаше да се ожени за нея. Можеш ли да си представиш, че един Минтън би се оженил за долнопробна жена с незаконно дете? Не можех да позволя на сина си да си провали живота.
— Затова сте търсела подходяща възможност да я убиете?
— Тя сама ми предостави тази възможност. Джуниър излезе разстроен от къщи. След това Енгъс се направи на глупак пред нея.
— Вие сте подслушвала разговора им?
— Да.
— И сте изпитала ревност?
— Ревност? — изсумтя тя презрително. — Боже мой, не. Енгъс винаги е имал и други жени още от самото начало, след като се оженихме. Нямах нищо против да има и Селина, още повече че той щеше да я отпрати извън града и тя щеше да бъде далеч от Джуниър. Но онази глупачка му се присмя — изсмя се в лицето на мъжа ми, след като той се беше изповядал пред нея!